На ръба между двама!!!

Привет скъпи читатели,
Бих искала един адекватен съвет, защото положението в личният ми живот е една голяма каша, за която до една степен и аз съм много виновна.
Ще Ви бъда страшно благодарна за съветите, каквито и да са те!

Бих, помолила хейтърите да задържат мнението си, защото точно сега не ми трябват упреци или коментари от сорта: „ Ти ква си тъпа. ” Или „ Боже, какво е това? ”
Така аз съм една млада 20 годишна девойка, успешна студентка, която учи и работи. Всичко в учението ми и в работата върви, успешно, но в любовта не! Имам приятел от 2 години и половина, той е на 25 години. Всичко през първата година беше перфектно цветя, свалки, есемеси, вечери.

Не можех да се осъзная, къде съм. По принцип не съм от заблудените момичета, които се размекват, но след около година и 5 може би 6 месеца, любовта се изпари, заради майка му, имахме страшни разправии, той не можа да се оправи с нея и до ден днешен, тя има влияние над него, за което той е напълно виновен.

Основният проблем, е че той е страшно нерешителен, и действието „ поемане на отговорност” му е абсолютно неприятно. Има моменти, в които трябва да се вземат решения за нас и за живота ни, а той ми отговаря „ Не знам! Кажи ти. ”, при това аз полудявам. Забелязвам, също че е готов да прави, всичко което му кажа само да не поеме някаква инициатива, и евентуално отговорността за издънката да падне върху мен.

Просто не издържам, уча като луда, работя, и си гледам дома, а той не се сеща да ме изведе просто, на по бира.
А когато заговоря за раздяла става страшно, за него е немислимо, невъзможно, готов е да влезе с врата а трябва, но раздялата е нещо изключено, като вариант. Той започва да ме губи, с това бездействие.

Аз съм силен човек, правя всичко сама, но все пак всеки е човек и иска поне малко помощ. Да немога да кажа, че не ми помага финансово, помага, но само с това, няма решение какво и къде ще се прави, от кого думата е- „ Какво, да правим, моля те мисли, нямам идея? ! ”
Всичко до тук добре, но за капак цялата тази ситуация ме накара да се влюбя в негов колега, пълна противоположност на него, има чувство за хумор, просто широко скроен човек, прилича ме си много, голям купонджия, страхотен приятел, но и много отговорен мъж, със твърд характер. Страхотен е, със него се заливам от смях, като му чуя гласа и някак си почвам да треперя, на всяка негова шега се смея от сърце, когато засечем погледи и ме побиват тръпки, и мислите ми става страшно.

Просто чувството, че с другия ще ми е по- добре и ще съм жена, спокойна че не всичко, чака на мен аз да го реша, ме дърпа към него страшно. Какво да правя?
П. С. – Колегата така ще го нарека е с 10 години по голям от мен, НЯМА НИКОЯ ДО СЕБЕ СИ– и по нищо не личи дали има, много е потаен, дори и недостъпен, въпреки че като сме на маса се спукваме от базик, аз не съм усетила намеци за нещо повече с мен.

Дали е въпрос на принципи?
Има моменти в които, искам да приключа, със сегашният ми приятел, защото не виждам решение, но все пак имам някаква надежда, че нещо може да изникне, като спасение на връзката ни, и да не се налага да се разделяме, защото малко или много аз и хората около мен са свикнали със присъствието му в живота ми.

Но не мога и да стоя с надеждата, за това моля помогнете кажете своите гледни точки, за да пресметна всичко, просто съм на ръба между двамата. А желанието ми да бъда със КОЛЕГАТА, става все по-силно с всеки изминал ден!