Луда ревност или нещо друго е това!
редакция:
Здравейте на всички! Аз съм момче, младо, здраво стъпило на земята и т. н. Имам приятелка, с която се запознахме доста интересно и неочаквано и не след много време вече бяхме и заедно, тя е много красива, интелигентна, добра, нежна, когато я погледна се разтапям и май точно тук идва моят голям проблем! В началото на връзката ни, тя ме ревнуваше, но за мен това си беше нормално, а и си ме радваше, но подчертавам нормалното, тоест някаква граница да си има всичко. Сега обаче това е някакъв ужас, ревнува ме от най-малкото нещо, за това че приятелка ме е спряла да ме пита нещо, до това, че не съм вдигнал телефона веднага, аз я обичам, дори не съм помислял за друга, показвам и го непрестанно, няма ден в който да не я глезя, да не и показвам/доказвам любовта си!
Само че тя не иска да разбере това или не може, не знам. Ревността обаче е огромна, а тя не разбира, че съсипва мен много повече с недоверието си към мен, когато започна да и говоря тя плаче, задавайки ми въпрос след въпрос "защо я наранявам толкова" стоя и мълча, защото не знам какво да кажа, вътрешно аз се унищожавам, а тя това не го разбира, не мога да спя, защото се чудя какво толкова съм направил, когато я погледна да плаче, приемам вина, която дори не съществува, но не мога да я гледам така, слабост ми е, не иска да проумее, че ме наранява много с това, много биха си помислили, "защо не я оставиш"? ! И как да го направя, когато в нейните очи аз виждам моя живот! Не знам какво обаче да променя, че тя да е спокойна. . .
Само че тя не иска да разбере това или не може, не знам. Ревността обаче е огромна, а тя не разбира, че съсипва мен много повече с недоверието си към мен, когато започна да и говоря тя плаче, задавайки ми въпрос след въпрос "защо я наранявам толкова" стоя и мълча, защото не знам какво да кажа, вътрешно аз се унищожавам, а тя това не го разбира, не мога да спя, защото се чудя какво толкова съм направил, когато я погледна да плаче, приемам вина, която дори не съществува, но не мога да я гледам така, слабост ми е, не иска да проумее, че ме наранява много с това, много биха си помислили, "защо не я оставиш"? ! И как да го направя, когато в нейните очи аз виждам моя живот! Не знам какво обаче да променя, че тя да е спокойна. . .
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
3
Общо гласували: 7
51
42
30
24
10
Дай твоята оценка:
Коментари