Родителите ми не го приемат!
АнонименНовак
Здравейте, приятели! Не предполагах, че някога ще споделя моята история тук, но ето че и това се случва. . .
На 22 години съм, живея в малко градче и лятото (юни месец) се запознах с един симпатичен младеж. Излизахме известно време, първоначално нямах никакви намерения, но някъде между всички кафета се влюбих и нещата потръгнаха. Виждахме се рядко, тъй като и двамата работим, но времето, което прекарвахме заедно беше разкошно. Аз съм българка, а той - турчин, на 25 години е.
Фактът, че е турчин никога не ми е пречел! Не исках никой да знае за нас, но не защото ме е срам от нещо, просто си мълчах, не споделях с приятели и родителите си, защото исках да си е само наше. И така до преди една седмица, когато колежка на майка ми и е казала за нас, понеже ме видяла с него. Прибрах се и. . . скандал!
Родителите ми веднага ме нападнаха - попитаха ме дали българите свършили, не очаквали да падна толкова ниско, не искали такъв човек на масата си, помислила ли съм какви ще са децата ми, какво ще празнувам - Коледа или байрям, поставяла съм ги в неудобно положение пред хората, как съм можела с непознати да излизам, щял да ме отвлече и всякакви други глупости.
И за капак ми казват да прекратя всичко. Опитах се да им обясня кой е, какъв е, как сме се запознали, но просто не искаха да ме чуят. Пълен ужас просто, нещо което не очаквах. И сега съм в едно такова положение. . . просто нямам желание да се прибирам вкъщи, не разговарям с родителите си - само с майка ми си разменяме по някоя дума от време на време. След този скандал говорих с приятеля си, казах му какво е станало, кой какво е казал и сякаш го обидих. А думите му бяха само "Знаех си! ".
От няколко дена просто не съм аз, защото не знам какво да правя. Чувствам се чужда при семейството си. Знам, че няма да ме разберат. Каквото и да кажа, каквото и да направя никога не са ме подкрепяли като родители. Предполагам, че се е случвало и на други. . . Вие как бихте постъпили, какво ще направите. . . ще оставите ли нещо, което искате, нещо, заради което сте щастливи само защото някой ви е казал да го направите? ?
На 22 години съм, живея в малко градче и лятото (юни месец) се запознах с един симпатичен младеж. Излизахме известно време, първоначално нямах никакви намерения, но някъде между всички кафета се влюбих и нещата потръгнаха. Виждахме се рядко, тъй като и двамата работим, но времето, което прекарвахме заедно беше разкошно. Аз съм българка, а той - турчин, на 25 години е.
Фактът, че е турчин никога не ми е пречел! Не исках никой да знае за нас, но не защото ме е срам от нещо, просто си мълчах, не споделях с приятели и родителите си, защото исках да си е само наше. И така до преди една седмица, когато колежка на майка ми и е казала за нас, понеже ме видяла с него. Прибрах се и. . . скандал!
Родителите ми веднага ме нападнаха - попитаха ме дали българите свършили, не очаквали да падна толкова ниско, не искали такъв човек на масата си, помислила ли съм какви ще са децата ми, какво ще празнувам - Коледа или байрям, поставяла съм ги в неудобно положение пред хората, как съм можела с непознати да излизам, щял да ме отвлече и всякакви други глупости.
И за капак ми казват да прекратя всичко. Опитах се да им обясня кой е, какъв е, как сме се запознали, но просто не искаха да ме чуят. Пълен ужас просто, нещо което не очаквах. И сега съм в едно такова положение. . . просто нямам желание да се прибирам вкъщи, не разговарям с родителите си - само с майка ми си разменяме по някоя дума от време на време. След този скандал говорих с приятеля си, казах му какво е станало, кой какво е казал и сякаш го обидих. А думите му бяха само "Знаех си! ".
От няколко дена просто не съм аз, защото не знам какво да правя. Чувствам се чужда при семейството си. Знам, че няма да ме разберат. Каквото и да кажа, каквото и да направя никога не са ме подкрепяли като родители. Предполагам, че се е случвало и на други. . . Вие как бихте постъпили, какво ще направите. . . ще оставите ли нещо, което искате, нещо, заради което сте щастливи само защото някой ви е казал да го направите? ?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Коментари (20)
Изпрати
чета те мила и виждам себе си аз само че сам на 32 разведена с едно детенце родителите ми не ме разбират не дават да се виждам с маже които и да избера все е неподходящ а сега за капак се влюбих в 22 годишно момче шанс да съм с него никакъв :(
2
4
Здравей :-). Искам да ти кажа, че бях в подобна ситуация, само че приятелят ми тогава, сега вече съпруг, е румънец. Баща ми беше твърдо против тази връзка, не ми говори близо един месец, но аз така и не се отказах от човека, когото обичам. Баща ми видя, че няма друг избор и накрая прие връзката ни. След като го опозна що за човек е, баща ми дори го заобича и в момента са неразделни, ходят за риба заедно, на кафе, пият си ракията и няма никакъв проблем. Дори в момента баща ми е много щастлив, защото ще става дядо и то дядо на детето, от човека, който в началото не приемаше :-). Така че самата ти трябва да решиш дали човека, с който си е подходящият, а родителите рано или късно ще свикнат, нямат друг избор ако искат дъщеря им да е щастлива :-) :-) :-)
10
2
Съжалявам че ще ти напиша това, но се приготви да страдаш, както и да го погледнеш,ако се задълбочиш в тази връзка, защото дертовете от страна вашите са едно на ръка, чакай да видиш какво ще стане, кога каже той на неговите родители.
Споко на 22 си, още колко има да се влюбваш и разлюбваш :)
Споко на 22 си, още колко има да се влюбваш и разлюбваш :)
8
1
Здравей :) аз също съм споделила и съм в подобна ситуация. И при мен имаше скандали и караници, само защото сме приятели, но не са на ясно,че съм гадже с него и нещата са сериозни. Та така де, моя съвет е, че ако искаш да си с него не се отказвай само защото имаш скандали. Но много зависи и от това дали си струва да се караш с родителите си заради него. Нормално е да се притесняват за теб, но трябва да те оставят да вземаш решения сама и да не ти се месят толкова много. Аз не бих се отказала и не съм от щастието си независимо дали е турчин или българин стига да съм щастлива. Направи го и ти :)
3
0
Нямам намерение да се отказвам, но не искам да живея в страх и да се крия постоянно, защото май натам отиват нещата и рано или късно в един момент ще бъда поставена на колене да избирам. Нещата между мен и него са нормални, но между мен и родителите ми не са и дори това с него да приключи аз няма да си оправя отношенията с тях. А когато разберат че са сериозни нещата какво очакваш да се случи?
0
1
Аз живея с турчин но в Турция.Отнася се с мен като с принцеса.Само че неговите родители и семейството му не са мюсюлмани.Родителите ти имат право да се тревожат,защото разликата в религиите понякога се усеща след брака.Семейството му ще поиска да живееш по тяхните закони.Според мен ако се обичате поговори с него,опознай семейството му,не бързайте да задълбочавате отношенията си.
4
0
момиче ,много се къжеш че тук някой ще ти даде разумен съвет.от коментарите оставам с впечетление че някакви си хора ,с някакво мнение се опитват да ти наложат мнението си .аз ще ти кажа че при такива връзки момичето е по потърпевшо,независимо дали е туркиня ,циганка или българка.три пъти мери един път режи.
3
0
Каква вина има всеки един от нас, че се е родил такъв какъвто е? Наясно съм, че не мога нищо да променя вече, но не разбирам цялата омраза, защото съм сигурна, че това го има само в България. Да не казвам, че от много от турците съм виждала много по-добро отношение към една жена отколкото от някои българи.
5
0
даже един коментар на уууумната дето първа е писала като процент бракове повече българки се женят за турци отколкото обратното не говори глупости според мен ти ако малко уважаваш себе си и произхода си никога не би се хванала с такива хора това не са хора това са мрънкащи кенефи постоянно някой им е крив и постоянно некой им е длъжен , не ми се говори неам желание отвращават ме
3
4
За твое съжаление, родителите ти са прави според мен! Религията в повечето случаи, особено мюсюлманин и християнка е непреодолима пречка. Това е моето мнение. Пийте си кафето, ни си намери християнин, независимо от къде.
8
0
Напълно те разбирам, в същото положение съм,само че когато ми се случваха тези работи бях доста по-малка на 15,16 сега съм на 24.Постоянно живеех в страх, кой ще ме види с него и как след няма и 1 час нашите вече знаеха и се започваше поредния скандал, не ми се живееше просто,някак си се отдалечих от тях, сякаш не ги желаех в моя живот, баща ми все казваше като станеш на 18 прави каквото си искаш, аз станах, но всичко си остана същото и аз просто предпочетох, да продължа да се крия, само и само да няма разправии вкъщи, защото родителите ми казваха че боледуват заради мен.....И нещата все си продължават така, от доста време нищо не са ми казвали, мисля, че все още има хора които им приказват, колко съм не наред , но и аз нз защо не реагират. Обаче всичко си оказва влияние, аз съм на 24,а нямам смелост да живея живота който искам и нз до кага ще е така... Ако наистина се обичате с момчето, уважавайте се без значение кой какъв е имай смелостта да изживееш любовта си.
4
0
Рано е все още да се говори за онази голямата обич при нас, но просто знам че искам да си изживея нещата както аз искам. Нито искам да виждам родителите си, нито да говоря с тях, нито вкъщи да се прибирам... и добре че уча в голям град, далеч от тях, но не искам да живея в страх. Знам само едно.. че за пет години с бившия си приятел никога не съм се чувствала така, както се чувствам сега.
5
0
да ти кажа че хич не е лошо да празнуваш коледа и байрям.аз съм туркиня той е българин.тук сто процента ще скочат срещу теб,защото туркиня с българин може,а българка с турчин не може.какво да ти дан съвет няма да ти е лесно и ако твоето момче държи на теб няма да те остави да се караш с родителите ти,а заедно ще се изправите срещу тях,а той като мъж ще застане твърдо зад решението си да бъде с теб.нека те да го гонят,а той да ги уважава.ако например са болни твойте родитеки той да им помогне в нещо и така.накрая ще се премирят като мойте родители.но ака те оставя да се караш с тях и той да се крие в миша дупка,това значи мило дете че той не е мъж ,а гаден плъх.и още нещо,неговите роднини е много важно да те приемат,защото нека си признаем в последните години няма мъже в Бългрия няма мъже а путки които са като паленца пред мама и ако мама му кажа не искам българка в домът си-вашата връзка е обречена.после само ще те е яд че си развалила отношенията с тези които цял живот са те обичали за едно жалко подобие на мъж.успех.
12
1
Рейтинг
5
Общо гласували: 4
54
40
30
20
10
Дай твоята оценка:
