Омъжих се за него, за да не съм сама и нещастна

Здравейте,
чета историите всекидневно и реших и аз да споделя моята.
Не ми върви в любовта. Въпреки, че давам всичко от себе си винаги ме изоставят. Когато бях на 19 години се запознах с любовта на живота си. Умен, красив, забавен, но разведен с детенце. Не ми пречеше детенцето, аз обичам деца. Пътувах всяка седмица от Дупница до Благоевград за да съм до човека, който обичам. И така минаха 3 години в копнежи и надежди за съвместно бъдеще и той ме изостави. Нямало я тръпката, станала съм му скучна. Много страдах, бях като смъртно болна. Умолявах го за шанс, но беше категоричен- не ме иска повече.

Една година след радялата ми се усмихна съдбата. С колега от офиса прехвърчаха искри. Той не беше свободен, живееше с една жена, но въпреки това ме канеше на кафе, на вечеря и т. н. Аз страшно много се влюбих в него и го помолих да изгони приятелката си, за да сме заедно пълноценно. Съгласи се и след седмица живеех у тях. Бяхме като семейство. Той си падаше по планинско колоездене и всеки удобен случай "хващаше гората", а аз се грижех за домашният уют. И така си живяхме щастливо 3 години. Докато не забременях. Тогава стана страшно.

Той се събра с предишната си приятелка и тя, не той, ме изгони от жилището му. Когато се видях с него на саме ми каза, че тръпката я нямало, че съм скучна и жалка, и че не ставам за друго освен за домашна помощница. Хвърли ми 100 лева за аборт и се сбогува с мен. А продължаваме да работим в един офис. До ден днешен когато го погледна ми се свива стомахът от болка и разочарование. Само една дума и ще съм негова, но няма интерес.
И дойде сегашното ми положение. Малко след аборта се запознах с едно момче. Не много красиво и умно, но добро и старателно.

Мечтаеше за семейство, аз също. Скоро ми предложи брак и се оженихме. Но тръпката я няма. Не го обичам, надявах се че ще се влюбя в него постепенно, но не. Нямаме нищо общо, освен идеята да си направим бебе. И колкото и да ми е неприятно опитваме постоянно. Оказа се, че аборта, който бях правила е сериозна пречка за зачеването и не знам дали да споделя с него. Пия доста хормони и съм станала отвратително дебела.

Страх ме е, че мъжът ми няма да влезе в положение за направеният аборт и ще ме изостави. Той е доста набожен. Страхувам се, че някой ден ще разбере, че не го обичам, а съм с него за да не съм сама. Страхувам се, че и той ще ме остави и тогава ще остана сам-сама. Нямам приятели и роднини. Много ми е самотно и няма да оцелея ако и съпругът ми ме изостави.