Загубих майка си, но тя винаги ще е до мен

Здравейте аз съм момиче на 20 години. Още от малка всяка вечер ставах свидетел на побой и скандали между родителите ми. Аз съм дете от втория брак на баща ми, той от 1-вия има 2 момичета и 1 момче. Растях с ежедневните проблеми. Всичко се случваше пред очите ми. Много пъти баща ми гонеше майка ми заедно със мен като казваше че не ни иска че не ни обича. След това дълбоко се разкайваше и ние с майка ми се връщахме, не че имахме и голям избор (той ни бе довел в големия град, в който ние си нямахме никой- когато ни гонеше спяхме в парка или в някоя изоставена къща. С времето пораснах и започнах да му се опълчвам. Бях на 16 години когато започнах работа(учех и работех, за да не казва че сме му в тежест).

След известно време си намерих приятел доста по голям от мен. И скоро заживяхме заедно с неговите родители и брат му. Скоро след това разбрах че майка ми е болна от рак. Започнахме да ходим по болници, но лекарите казваха че няма смисъл, че рака е много напреднал (рака бе на белия дроб). Така след 3-тия път в който я изписаха и казаха че повече нищо не могат да направят аз си взех отпуска за да си я гледам - се пак тя си беше само моя майка (въпреки че беше отгледала и 3-те други деца на баща ми не те я зачитаха). Беше ми много болно тя ставаше все по-зле. Беше на памперси хранех я със пюрета. Стоях до нея а тя беше толкова беззащитна. Последния ден едвам си отваряше очите за да ме погледне - в очите и четях колко ме обича.

Пеех и нашата песен на Ивана - и към дъното да тръгнеш дори ще съм с тебе чуваш ли. . Така същата вечер късно през ноща тя почиина. Вече почти две години минаха от както най-скъпия за мен човек го няма тялом, но духом знам че тя винаги ще е с мен. Просто го знам. Усещам присъствието и особенно силно когато имам проблем. Това е моя живот. Просто исках да споделя. Извинявам се за правописните грешки