Страдам по изгубено приятелство и искам да си го върна

Здравейте, искам да споделя с вас моя проблем, който не ми дава мира вече близо година и е причината аз да сънувам кошмари и да имам душевни болки вече 1 година.
Ние бяхме 3 момичета, невероятно добри приятелки. Нашето приятелство започна 2012 година и с всеки изминал месец ставахме все по-близки и по-близки. Времето ми прекарано с тях беше щастие и аз започнах толкова да свиквам с тях, че не можех да си представя живота си без нашите шеги и топли моменти. Те ми споделяха, че страшно много ме ценят и не са много хората, за които биха направили всичко. Аз бях на същото мнение.

Аз бях малко по-различна от тях - по-свита, сериозна, отделях много внимание на уроците, а те - по-отракани, радваха се на живота, даже мога да ги определя като непукисти. Имаха си сериозни приятели. Едната беше със своя приятел от 3 години и като че ли бяха перфектната двойка в очите на всички нас. Аз не бях изпитвала нещо подобно преди, никога не бях имала приятел, камоли да изпитвам подобна любов. Но това в онзи период изобщо не ме вълнуваше. Понякога те двете си правеха шеги с мен несъзнателно, но на мен ми ставаше неприятно. Въпреки това, не обръщах много внимание, защото те просто си бяха такива леко несъобразителни и аз ги обичах въпреки това.

Миналата година едната ми приятелка се раздели с приятеля си от 3 години. Не след дълго той ме потърси да ми честити рождения ден, без да имам представа какви са намеренията му. Реших да не споделям с приятелките ми, защото мислех, че не е нищо сериозно и скоро ще го накарам да се откаже. Рано или късно те разбраха и се получи много неприятна ситуация. Аз им обясних, че нямам никакви намерения спрямо него и аз наистина нямах, но те с дните започнаха да ми говорят зад гърба и да настройват срещу мен другите. В същото време аз се чувствах толкова самотна, никой не ме подкрепяше, те не ми повярваха и си помислиха, че съм ги предала, а не беше така. Нямах си никого, изведнъж светът ми се срути и единствения, който не спря контакт с мен бе това момче. Имах чувството, че се давя, а няма кой да ми помогне. В този момент видях в него нещо, което ще ме избави от мъката ми. Така аз избрах да бъда с него, като знаех какви ще са последиците, дори и да осъзнавах, че той не е човекът за мен и не е честно спрямо приятелката ми. Те се отнасяха с мен ужасно и аз спрях окончателно да говоря с тях.

В този момент само той остана до мен и не ме изостави. Аз трябваше да избера тях или него. Месеците минаваха, аз бях щастлива, но сърцето ме болеше щом се сещах за приятелките ми. Аз страшно много ги обичам и винаги бих избрала тях пред него, но защо трябваше така да се отнасят с мен и да не ми вярват.

Исках да забравя за тях, но не мога-сънувам кошмари с тях и се събуждам разплакана. Аз вече уча в чужбина, но болката не ме оставя. С момчето бяхме твърде различни (той e много ревнив и задушаващ) и се разделихме. През цялото време аз обаче не спирам да мисля за своите приятелки. От общи приятели знам, че непрекъснато са ме обсъждали. Може би така са си изливали гнева, разочарованието и болката от развалянето на приятелството ни. Опитвам се да живея без тях и имам тук вече много нови и забавни приятели, но отново се сещам за грешката си и пак изпадам в депресия и сълзи. Липсва ми нашето сладко приятелство, което загубихме по такъв глупав начин. Понякога се задушавам от болка и не мога да дишам, душата ми страда изключително много и не мога повече да се преструвам, че не ми пука както досега. Пука ми и то много, съжалявам за грешката си. Знам, че и тях много ги е боляло, когато постъпих така, защото са ми казвали че много ме обичат и ме ценят. Така е вече година мълчание. Преди седмица харесаха и двете моя снимка, но не знам дали са се гаврили или и на тях им е тъжно. Понякога ми се иска да им пиша, но знам че това ще е грешка. Просто вече ми омръзна да живея с този товар и само да страдам по изгубеното приятелтво, което не мога да преодолея.