Изоставена за втори път

Моля Ви за съвет и мнение. Работя в една фирма от 6 години. В началото шефът ми имаше някакви интереси към мен, но хич не му обърнах внимание. През тези години се разведох, хванах си приятел, но миналата година се разделих с него. След това направих най-голямата глупост. Шефа ми явно това чакаше и веднага ме покани на вечеря. След няколко срещи вече бяхме двойка, макар, че той е семеен и е на 55 г. Аз съм на 39 г.

Мислех, че ще е мимолетно, защото му заявих, че искам сериозна връзка. Първият месец беше фантастичен, но се криехме, все пак бях любовницата, а и исках той да си вземе решението, ако толкова бракът му не върви. Увещаваше ме, че са заедно заради децата, че не спял с нея и само чакал момента да и каже. Не вярвах, той беше по празниците с нея, а аз сама-беше ужасно, исках да приключим тази връзка, защото виждах бремето на което се обричам. На 26 януари ходих с мой познат на ресторант, а след две седмици го видях на кафе.

Жененият ми любовник побесня, но и аз сглупих-отрекох за ресторанта, но моята приятелка вече го беше уведомила. Скрих истината от него от страх, че му знам ревнивия характер, но пък и нищо лошо не бях направила, ходих на кафе и на вечеря. Оттам настъпи адът за мен. Исках да сложа край на връзката, но той уж прости. Минаха още няколко месеца и всичко беше прекрасно до момента в който не усети, че бях хлътнала до уши. Тогава започна да се връща назад, непрекъснато ми казваше, че го лъжа, а аз никога след това не си позволих да го подведа. Той си оставаше семеен, а ме ревнуваше от въздуха. Започна да си измисля глупости, че ходя все с някого, а аз непрекъснато се обяснявах, че не съм. Опитвах да го убедя и го молех да се довери. Два пъти ми посегна и пак простих, само мир да е.

Сринах се емоционално и психически, нямах смелост да кажа край. Така до 12. 12. 2015 той сложи край на отношенията под предлог, че пак съм му изневерила, че съм ходела по барове и че лъжа за всичко, та даже и болести съм му навлекла. Изкара ме виновна за какво ли не, а аз нямах капка вина. Не искаше да ми повярва. Готова бях и на полиграф да се подложа, само да ми повярва. Но той е непреклонен. Сега не зная как да постъпя. Недоверието му рефлектира и върху работата ми, отне ми част от отговорната работа и ми намали заплатата.

Като ме види по коридора все едно вижда призрак, а аз се свивам все едно съм виновна, а нямам друг грях освен, че го излъгах за проклетата вечеря, но след това си признах. Моля Ви дайте ми съвет, на този етап не мога да напусна, а пък въпреки всичко аз наистина се влюбих много. Той иначе е уникален мъж, когато е спокоен и демонстрира чувства. Как да го забравя и да не ме боли толкова? Знам, че го идеализирам, но много се измъчвам. Помогнете ми със съвети и с вашите мнения, та дано да се вразумя най-сетне.