Втора цигулка

Здравейте, няма да казвам годините си. Беше преди една година, запознах се с едно момче. Имаше си приятелка, знаех това. Станахме си близки, споделяхме си и с времето се влюбих в него. Една вечер бяхме излезли само двамата, но този път беше различно. В последствие той ме целуна и така започна всичко. После му признах чувствата си.

Той обичаше да прекарва времето си с мен. Разбирахме се чудесно. Казвахме си, че се обичаме. Но бях втора цигулка. Когато оставах сама не можех да се позная. Винаги съм мразила изневерите. Не знаех, че може да попадна в такава ситуация, да бъда любовница. (Не съм спала с него ако е от значение. ) С течение на времето тръпката му отмина, а аз все повече се влюбвах. Това продължи половин година.

Но един ден той просто спря всякакви контакти с мен, защото приятелката му забранила да се вижда с мен или щели да се разделят. Тя беше разбрала за нас. Бях съсипана. Чувствах се като парцал. След 4 месеца тя му би шута и той се върна при мен. Бях безкрайно щастлива, докато тя не беше разбрала за връзката ни. Каза му, че го обича и той отново се върна при нея. Е върна ми се болката, която бях причинила. Не знаех какво да правя, беше ми като гръм от ясно небе.

Знаех, че тя го прави за да ми отмъсти, но той не разбираше това. После тя отново го заряза. Той отново се опита да се върне при мен. Но доста трудно не се поддадох на чувствата си. Сега отново не ме поглежда, не си говорим. Все още го обичам и не знам какво да направя, не мога да го забравя. Знам, че всички ще ме упрекват, но не знаят какво е от другата страна. А на тези, които сега са втора цигулка - нека се откажат, защото после много повече боли.