Ето това е стъпката към по-добро!

Ето това е стъпката към по-добро!
Снимка: ezine.bg
Здравейте. . Ще ви разкажа една история, която промени цялата ми представа за живота. Един пролетен ден , през март, отивам на работа както всеки ден. . Както си работя минава едно дете и ми подарява мартеничка. . Когато го попитах защо, то ми каза : Имам си 2, а на мен ми трябва само една – за моята сестричка. . И след това започна един дълъг и труден за изслушване разказ за живота му. Това дете е без родители, живее заедно със сестричката си, в градче близо край Пловдив. Всеки ден то идва в Пловдив за да проси стотинки по Главната. Това момиченце събира пари за сестричката си – праща я на училище, дава и пари за храна и се грижи за нуждите и. . . Но никога за себе си. Беше и достатъчно една филия хляб за вечеря и малко дребни за да прати сестричката си да се образова.

В този момент се зачудих, защо повечето хора са свикнали да се дразнят от малките неща, например, че автобуса им закъснява с 1 минута, че съпруга е пуснал да гледа мач вместо турски сериал, че днес в дискотеката няма певец, а само ДИ-ДЖЕЙ. Това дете се интересува само как да прати сестричката си на училище. . Ходи босо и със скъсани дрехи само и само за да има пари за единствения и близък човек. Тогава наистина се ядосах на хората и на себе си.

След като чух цялата му история станахме приятелки. Тя идваше всеки ден при мен, аз и купувах сандвич и сядахме да говорим. Започнах да я уча да чете и пише. . И знаете ли – бързо схващаше. Давах и моите стари – нови дрехи и така ден след ден. Един ден и казах, че напускам работа. . Тя толкова плака, но какво можех да направя. . Беше дошъл друг етап от моя живот. Година по-късно се бях спряла да говоря с друг бедняк на улицата с цел да помогна и на него, макар и малко и изведнъж усещам топли малки ръчички около мен. .

Обръщам се и какво да видя. Малкото ми момиченце, вече красиво, малко по-пораснало и образовано- достатъчно за възрастта си. Това момиче още ме помнеше. . Ясно беше, че не я помнех само аз. Разплаках се. Толкова никога не бях плакала. . Отидохме взехме си по един сандвич и седнахме да дискутираме както преди. Една малка стъпка може да отведе много животи по правилната пътека. . Нека бъдем по-добри, моля ви не бъдете мрачни, усмихвайте се повече, обичайте и се радвайте на това което имате, защото някои нямат дори това, но са по-щастливи от НАС.
Това е истинска, реална история. Не е плод на фантазията ми ! ! ! :wink:

Подобни Истории

Рейтинг

4.1
Общо 8 гласували
5 3
4 3
3 2
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (2)

Изпрати
Стан Ой
Стан Ой
12.05.2016 17:58
Тази история наистина може да те докосне. Надявам се да е истинска и повече хора да я прочетат!
3
2
Нес
Нес
13.05.2016 10:47
Тази история ми се случи на мен .. Мислех ,че се случва само по филмите ,но вече съм сигурна ,че става и в реалния живот !!! Зад всеки беден , просещ, човек се крие история !!! Въпроса е дали имаме желание да я изслушаме и да им помогнем ! Срещала съм професори , хора с няколко висшета да просят - това ме натъжава изключително много ... И не знам как бих могла да им помогна, не знам просто какво да направя ?!
3
2
Пламена Младенова
Браво! Толкова сме залисани в ежедневието, че забравяме тези малки, но толкова важни неща. Браво, ти си един прекрасен човек!!!
4
2