Ezine.bg»Споделени Истории»Моята Драма»Това е моята история

Това е моята история

Това е моята история
Здравейте. Пиша ви защото тук намирам утеха. Аз съм на 17 години, обаче баща ми се държи с мен като с робиня. Нямам право нито да излизам до късно, нито да имам мой собствен живот.

С приятелки не говоря сама, само пред него. Казва, че съм била малка. Единственото нещо, за което съм голяма е да работя, за учене почти нямам време. А след това ми казва, че имам ниски оценки.

Опитвах много пъти да говоря с него, но той винаги ми казва, че моето мнение не го интересува. Не знам какво вече да направя. Дори майка ми не иска да ми помогне.

Отчаяна съм. Искам да избягам от нашите. Няколко пъти се опитвах, но не става. Много хора ми казват да имам търпение до 18 години и след това да си заминава. Аз самата съм объркана. Много ви моля, помогнете ми.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Коментари (5)

Изпрати
илиана
илиана
25.01.2013 14:33
праилно ъа те росаветвали;исчакаи да станеш палнолетна и се махайл
2
0
Krasimira Petkova Dimitro
Искрено ти съчувствам. Като навършиш пълнолетие се изнеси. Поне като работиш ще взимаш заплата и ще си начертаеш твоя си живот. Само внимавай с мъжете. Има много сатанисти, които с невероятен чар омагьосват бъдещите си жертви. Казвам ти го от личен опит. Късмет.
1
0
Marina
Marina
27.02.2011 22:21
Да, имам майка, работя с нея и имаме бар. Заплата нямам, работя от 2.30 докато затворя. Имам и приятел, но почти не с виждаме защото баща ми не ми позволява. Както казах, ако говоря с някой, трябва да е пред него. Това нормално ли е според вас ?
0
1
46 годишна жена
46 годишна жена
27.02.2011 16:36
Мило момиче, нямаш ли и майка ? Какво точно работиш ? По колко часа на ден ? Баща ти ли ти взема заплатата ? Още колко време остава да учиш, докато завършиш средното си образование ? Имаш ли приятел ?
Аз също мисля, че не е добре едно младо момиче да излиза до късно през тези смутни времена. Имам син на 20 години и винаги се притеснявам много и вдигам кръвно, когато вечер не си е къщи.
1
0
Нел
Нел
25.02.2011 12:20
Здравей, извинявай, че малко късно пиша, но сега чак влизам в сайта. Аз също съм горе долу на такава възраст и мога да те уверя в това, което се уверих и аз, че в живота ще е така - тежест, борба. Хубаво е, че си свикнала отсега с трудностите, защото по - късно, повярвяй ми, това ще ти е от полза. Мечтай, изгради си цели и върви към тях. Съветвам те да учиш това, което ти сама искаш - ако това е трудно отстоявай си мнението, бори се, защото после уверявам те, ще си щастлива от това, което си постигнала в живота и ще знаеш, че целият ти успех се дължи на теб и си го заслужила. Повярвай ми, ще бъдеш щастлива, продължавай да се стараеш в училище, работи, но с усмивка, защото няма смисъл да седим и да търсим лесното - то го няма. Има я амбицията и борбата с усмивка.
1
0

Рейтинг

3.7
Общо гласували: 3
51
40
32
20
10
Дай твоята оценка: