Това е моята история
редакция:
Здравейте. Пиша ви защото тук намирам утеха. Аз съм на 17 години, обаче баща ми се държи с мен като с робиня. Нямам право нито да излизам до късно, нито да имам мой собствен живот.
С приятелки не говоря сама, само пред него. Казва, че съм била малка. Единственото нещо, за което съм голяма е да работя, за учене почти нямам време. А след това ми казва, че имам ниски оценки.
Опитвах много пъти да говоря с него, но той винаги ми казва, че моето мнение не го интересува. Не знам какво вече да направя. Дори майка ми не иска да ми помогне.
Отчаяна съм. Искам да избягам от нашите. Няколко пъти се опитвах, но не става. Много хора ми казват да имам търпение до 18 години и след това да си заминава. Аз самата съм объркана. Много ви моля, помогнете ми.
С приятелки не говоря сама, само пред него. Казва, че съм била малка. Единственото нещо, за което съм голяма е да работя, за учене почти нямам време. А след това ми казва, че имам ниски оценки.
Опитвах много пъти да говоря с него, но той винаги ми казва, че моето мнение не го интересува. Не знам какво вече да направя. Дори майка ми не иска да ми помогне.
Отчаяна съм. Искам да избягам от нашите. Няколко пъти се опитвах, но не става. Много хора ми казват да имам търпение до 18 години и след това да си заминава. Аз самата съм объркана. Много ви моля, помогнете ми.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
3.7
Общо гласували: 3
51
40
32
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Аз също мисля, че не е добре едно младо момиче да излиза до късно през тези смутни времена. Имам син на 20 години и винаги се притеснявам много и вдигам кръвно, когато вечер не си е къщи.