Мразя тоя свят!

Здравейте на всички! До оня ден имах връзка и тя приключи вече. . . нямам думи просто, но просто не се и учудвам че всички са боклуци и в тоя живот аз никога няма да съм щастлива. Бях с некъв боклук дет се държеше супер студено с мен а преди седмица ми каза че ми е никакъв. Разни разочарования преживях заради него търпях 4 месеца и защо търпях ? Имах чувства към него но един ден просто ми писна. То след толкова болка на човек му става безразлично. Имахме и хубави спомени но ще го запомня с лошо защото ми доказа че е като всеки боклук на тая земя. Нищо добро не видях. Каква глупачка бях да се надявам на неква любов и неква връзка къде ми беше акъла не знам. Всичко е просто една илюзия и всички се захвърляме като боклуци. Търсиме обич а предлагаме война. Всеки просто си играе с теб да време и те захвърля като боклук. Една временна илюзия и после приключва. Ква любов ква връзка и достоен мъж вече не съществува.

Чувствам се като парцал хвърлен на земята. Вече съм и непотребна и вече изгубих смисъла в тоя скапан живот. Не съм на тая земя да си губя времето с разни боклуци и празни души не съм тука да се забавлявам като лека жена имам достойнство. Не искам да ми пълните главата с разни истерични идеи от сорта "хвани да учиш. . . има си съдба точния човек ще дойде. . . " просто няма смисъл. Точния човек за мен умря няма го и съм длъжна да търпя боклуци цел живот. Не съм и длъжна да чакам може и да съм жена и всичко но вече не ценя себе си нито понасям хората. Антисоциална съм мразя хората поради простата причина че нито приятели не мога да имам защото рано или късно си отиват както и с гаджетата. Всичко е един фалш до време и самота до гроб. Адски много ме боли че не мога да имам нормален живот, грам не ми се живее живея ден за ден и чакам времето на моята смърт да дойде най после.

Не искам нищо вече видях достатъчно. Искам просто да си излея мъката тук. За тия дет ще ми препоръчат да хвана да уча аз уча вече почнала съм висше и съм грамотна. Боря се сама за себе си аз никой не искам да чакам щото любов няма има само използвачество. На никой вече не му пука за мен и да му пука аз няма да го допусна до себе си защото всичко е до време щом е до време по добре да си остана сама на тоя свят. Мразя живота си. Всичко ме дразни напоследък ! ! ! ! ! ! Не искам и бял свят да видя! ! ! ! ! Исках просто да си споделя мъката защото с всеки изминал ден желанието ми за живот изчезва и все по- често проливам сълзи защото както се казва без хора не може. Е колкото живот изкарам ако е писано ще си отида млада. На вас ви желая хубав живот и онова от което човек се нуждае - любов. Аз не мога да го дочакам нито пък ще дойде щото изгубих вяра и съм срината до основи.

Искам просто да си живея като затворен човек. Има хора дет се притесняват за мен, но скоро ще престанат защото ще съм на по- добро място. Мисля след висшето да ходя в манастир. Да си пропилея живота там. Просто нищо не ме задържа в реалния свят. Чакат ме куп използвачество и разочарования. Аз тях няма да ги преживея.