Вярвате ли в мечтите си

Здравейте. Много ми харесва вашата страница и реших да напиша нещо и аз.

Няма да ви занимавам с проблемите си, защото вярвам, че всички си имаме собствени. Напротив, искам да напиша нещо позитивно, свързано с нашите мечти, желания, а може би и страхове, които всички ние имаме.

Вярно ли е, че позитивното мислене наистина може да сбъдва мечтите ни, че нашата собствена нагласа ни води по пътя, по който вървим.

Мисля, че да. Мисля, че точно това е пътят към успеха, просто трябва да знаеш на къде си тръгнал и че наистина искаш да стигнеш там и да не даваш най - вече на собственото Аз да гледа в друга посока. Защото когато сам си объркан и енергията около теб е в пълен хаус и не знае на къде да тръгне.

Ако сте гледали филма The Secret или сте чели книгата, което силно ви го препоръчвам, сами ще се убедите, че е така.

Вярвам, че всеки от нас му се е случвало да иска нещо силно, за което е мислил постоянно и сам не е вярвал, че ще му се случи и най - малко когата очаква, то става.

Вярвам, че е така, замислете се и вие.
Вярвам, че е така, защото всичко е енергия. Енергия е Слънцето, енергия е Мисълта. Енергията е сила, не е нещо материално, което можеш да пипнеш, но тя е много по - силна като матрия, можеш да я усетиш с всичките си сетива.

Това което трябва да направим е само да я насочим в правилната посока, в тази която ние искаме, чрез мисълта и вярата.

Пиша това, защото искам да споделя от собствен опит, преживяното.

Веднъж бях изпаднала в голяма депресия, никога не го пожелавам на никой, беше страшно, случиха ми се много лоши неща на куп. За някои от тях аз ги бях предизвикала, други не зависеха от мен, просто е имало да стават.

Няколко мои близки починаха, буквално един след друг, с работата всичко вървеше катастрофално, набутах се с много пари, които буквално не притежавах и в лично отношение беше пълен крах. Трябваше да помагам на останалите ми близки, а аз на себе си дори не можех да помогна, просто всичко беше ужасно.

Започнах и здравословни проблеми да имам, за малко да получа инсулт, почнаха да ми изтръпват крайниците, езикът ми изтръпна, не можех да говоря, сърцето ме стискаше все по - често и всичко това от стрес, а бях на 27 години.

Не виждах изход, като затворех очи виждах тъмнина, не можех да си помисля нищо хубаво, насилвах се да си мисля нещо позитиво и само лоши картини ми излизаха в съзнанието.

Исках само да спя и да не се събуждам, не исках никой да виждам и с никой да говоря, а и не можех да говоря дори и да се видя с някой, не можех да вържа едно изречение правилно, бях пълен блокаж.

И в един момент си казах, че не може да продължавам така, иначе ще се погубя. По принцип, съм добре изглеждаща, нямам комплекси, имам образование, знам езици, пътувала съм, общителна съм и с всичко, с което съм се захващала съм се справяла.

Но в онзи етап от живота ми просто не бях на себе си, нещата които ми се случиха ме сринаха тотално.

Знаех, че трябва първо да променя нагласата си. Да почна да мисля позитивно, но в такъв момент да мислиш позитивно е доста трудно. И реших, че за да почна да мисля позитивно трябва да се махна от там където съм, където всичко ме подтиска.

Да остана сама и да се запозная с нови хора, защото хората, които ме познават ме знаят в друга светлина, в такава и аз не се познавах.

Намерих начин и заминах. Намерих си работа, която не изискваше много, не ме натоварваше, а в същото време се запознавах с много хора. С времето видях, че все още съм жива и животът продължава.
Трябваха ми 3 месеца да се посъвзема, да дойда на себе си.

След това нещата тръгнаха от самосебеси. Отпуснах се и всичко се подреди.
Направих си приятно ежедневието, от там и емоционалното ми състояние. Почнах да мисля позитивно и хубавите неща почнаха да ми се случват.

Сега се чувствам прекрасно и мисля, че всичко върви на добре. От тогава минаха две години, но знам че това ми беше за урок. Много е правилна приказката, че човек сам трябва да си помогне, за да му помогне и Господ.

Пожелавам и на вас да гледате винаги напред, да мислите позитивно, защото лошото, което има да става, то само си идва, не е нужно да го предизвикваме.

По - важно е сами да намерим сили след това. Да се справим, колкото и да е трудно, да се изправим. Трябва да вярваме в себе си и в доброто.

Пожелавам Успех на всички. И да знаете, че няма невъзможни неща. Всичко си зависи от нас.