Забременях на 16 и направих аборт

Да, провалила си се!!! Няма работа 16 годишна да право секс!!!

По какъв начин сте се пазили? А относно мнението ми, спокойно, каквото е писано, ще стане, само горе главата и напред :)

Аз направих аборт на 23, забременях от човек, който не заслужава дори името му да споменавам, заради него страдах толкова много време, толкова сълзи пролях, че в момента в който забременях изобщо нямах никаква дилема дали да го оставя или да го махна, просто отидох и за 30 минути всичко приключи. Не съм имала никави неразпложения, нито физически, нито психически, не съм съжалявала и не съм приемала това като убийство, а просто като моят шанс да си оправя живота. Не ми се мисли какъв ли щеше да бъде той, ако бях оставила детето, не съжалявам нито за миг, радвам се, че се осъзнах навреме и че родителите ми бяха до мен през цялото време, макар че аз бях пълнолетна и можех сама всичко да решавам, без да се налага да им казвам. Но прецених, че те трябва да знаят за да ми дадат подкрепата си в този момент. Ужасно е чувството, наистина, но помисли за живота, който щеше да имаш, ако беше оставила детето - едно непрестанно лутане из нищото, едно изнемогване, финансово и психически, ти - непълнолетна майка без образование, а таткото - за него даже не ми се мисли, най-вероятно щяхте да се разделите, за едно незряло момче това е направо кошмар. Той щеше да се опитва всячески да избегне тази отговорност, която така или иначе не е по силите му. Така че няма смисъл да съжаляваш, да си мислиш, че си се провалила, почти всяка жена е правила аборт по една или друга причина. Смело гледай напред в бъдещето и си опичай акъла за да не се стига до такова нещо отново, пазете се като правите секс и то не с прекъснат акт, а с презервативи или хапчета, което прецениш, че ще ти е най-сигурно. И другото което искам да ти кажа е, че ако мислиш да правите секс пак без презерватив скоро време имай предвид, че след аборт шанса да забременееш нараства много, така че ВНИМАВАЙ МНОООООГО. Избягвай секса поне месец-два, знам че е кофти, че е трудно, но е за твое добро, мен така ме посъветваха лекарите, да не правя секс поне 3 месеца, аз не правих 4, за по-сигурно :)

Аборта си е аборт. Това е отнемане на шанса на някого за живот! Чувството след това е ужасно. Аз също преживях един аборт и въпреки,че детето в мен не беше живо и трябваше да го извадят самото чувство беше ужасяващо,просто неописуемо. Обаче, вече е минало и трябва да се продължи и само да не изпаднеш в депресия,че това е най-лошото последствие! Продължи да живееш така,както си живяла и преди аборта и следващият път умната!!!На всеки може да му се случи!Хора сме - Грешни сме!

Много ми е интересно след като вероятно сте мъже , което може да се предположи по оскъдния ви речник с който се опитвате да опишете неодобрението си , защо изобщо се наемате да оставяте какъвто и да било коментар , най-малкото при условие че нито можете да дадете съвет на момичето , дори няма да успее да си вземе забележка от изказванията ви , а за съжаление заради подобни прасета без грам мозък много жени правят аборти.

Вчерашни пикли ще ми се е**т наляво надясно, после ще ми реват. На такива като вас, само бой.

Някой да я е карал да се чука?

Не си се провалила, всеки има право на грешка, просто оцени и си вземи поука от случката. Аз също забременях на 16 и родих първото си дете на 17, много ми беше трудно, но имам прекрасен, вече МЪЖ на 18 години, разбирам отлично как се чувстваш, и ти казвам, всеки има право на своите грешки, който както го разбира. Ти имаш своето бъдеще пред себе си и ще станеш по отговорен родител, когато си готова за това, аз младост не видях, но не съжалявам и за миг, за щастието, което ме споходи. за едни грешка, провал, пропуснати шансове, но за други е щастие и късмет, обич и светлина. Всичко си зависи от теб, как ТИ го приемаш като провал или като втори шанс.
Бъди щастлива и спокойна, всяко нещо с времето си и каквото е писано.

Здравей, мило момиче! Ти си на 16г. и живота е пред теб.Не забравяй, че всеки човек прави грешки, въпроса е да не ги повтаря.Почти всяка жена на тази земя по една или друга причина е преживявала своята драма, аз също.На 21 г. трябваше да направя аборт и макар, че беше по медицински причини усещането, че съм отнела човешки живот(и то против волята ми)е много жестоко. Независимо от причините това е труден избор,а депресията след това е просто убийствена.Но не се чувствай виновна-понякога нещата не се случват така както сме ги планирали. Приеми случилото се като житейски урок-бъди по предпазлива(защото вече знаеш как боли душата)и пренареди приоритетите си.Факта, че се чувстваш така е достатъчно красноречив, че не си безотговорна иначе едва ли щеше да го мислиш, камо ли да го напишеш тук.Мъдрите хора са казали" Времето лекува"...е аз бих добавила, не точно лекува, но някак притъпява болката.Никога не забравяй, че живота е пред теб и надявам се ти предстоят много хубави моменти.Опитай се да живееш пълноценно, виждам,че мъдри жени и момичета в своите постове са ти дали много добри съвети.Послушай ги, продължи напред и ще видиш,че всичко ще си дойде на мястото.Пожелавам ти слънчев и усмихнат ден!

Никога няма да забравиш тази случка, но можеш да се научиш да живееш с нея. Това е голям стрес, особено за момиче на твоята възраст, чийто живот едва сега започва. Не мисли за аборта като за убийство.. нима ако беше родила това дете, щеше да му дадеш пълноценен живот? Щяхте да изнемогвате двмата с приятеля ти (ако изобщо беше решил да остане до теб), щяхте да се чудите с кое по-напред да се занимавате- с учене, работа или с възпитанието на едно невръстно дете. Не казвам,че одобрявам постъпката ти, защото за мен, ако си достатъчно голяма да правиш секс, си достатъчно голяма да понесеш и последствията от него. Но станалото- станало. Не допускай това да провали живота ти..малка си, има безброй неща,с които можеш да запълниш времето си, вместо да се съсредоточаваш върху един болезнен спомен. Вземи се в ръце и не допускай подобна ситуация отново!

За разлика от нея.. тя сама е решила аз заявих че не искам но нашите " умни" лекари никога не слушат.. разбирам момичето и аз се чувствам гадно нещо което е създадено с обич да го загубиш и то заради родителите си направих същото което и тя....а отностно връзката разделиха ни...

За съд е гинекологът, който ти е направил аборт! Ти си непълнолетна и за Бога каквио сериозни връзки от 14 годишна възраст. Що не залягате над учебниците и над книгите за да се осведомявате повече - вклчително и за начините за предпазване от забременяване. Момиче, помисли за бъдещето си!

От кога непълнолетни могат да правят аборт без знанието на родителите.

А бе,вие младите,не сте ли чували за презервативи?Ако се пазите по прекъснатия начин,естествено,че ще забременееш.Сега поне има информацая-ограмотяваайте се ,преди да започнете поло живот!

След това, което госпожа Анна ти е дала като съвет мило момиче, бих те посъветвала единствено да я послушаш !!! Много изчерпателни и умни съвети ти е дала ! Виждам една амбиция и силен потенциал в теб, не се оставяй САМООБВИНЕНИЕТО за това, че си направила аборт да те завладее ! Желателно е да отидеш и на психо -терапевт, той също ще ти даде доста добри и умни напъствия, особено ако е професионалист в областта си... Усмихни се и давай напред, а Бог е милостив и смятам, че ще ти даде най-доброто на което е способен ! Вземи един празен тефтер , в който да опишеш какво желаеш за напред в живота си и се стреми да го постигнеш !!! Успех и вярвай в себе си !

Много добре зная какво изпитваш. На 25 се наложи да направя аборт по медицински причини -лекарите прецениха ,че е опасно за здравето ми .На 26 забременях отново с двуплодна бременност и направих спонтанен аборт в 5 месец.Едва не полудях/ ако таткото/заедно сме от 2001 година / не беше до мен сигурно щях да свърша в клиника или по зле/.Върнах се на работа и гледах да не оставам и за минута без работа-работех с проблемни деца и преди аборта бях на работа в една инситуция в която децата са основно с нелечими заболявания-синдром на Даун,олигофрения,ДЦП.На 27 забременях отново .Изкарах цялата бременност на легло,защото имах усложнения,лежах и в болница за задържане,никой от семейството ми не посмя да ми каже за смъртта на баба ми дни преди термина ,за да не ме разстройват.Родих много трудно. След 29 часово седене в крещялната на майчин дом мислех ,че никога повече не бих се подложила на подобно ,,силно ,, преживяване .Имам син на 5 години .Преди 2 забременях отново и лекарите при които ходих отново казаха ,че организма ми не би понесъл още една бременност и пак правих аборт по медицински причини ,сега вече знам ,че и да искам деца е опасно за здравето и живота ми .Преди 3 месеца почина братовчедка ми след катастрофа с пиян шофьор и сега гледам и двегодишната си племенница , която остана сираче, а баба и и дядо и все още не са пенсионери и работят и няма кой да я гледа. СЪВЕТА МИ КЪМ ТЕБ Е : НЕ ГО МИСЛИ ИМАЛО Е ДА СТАНЕ ! СЕДНИ СИ НА 4 БУКВИЕТО И СИ ПЛАНИРАЙ БЪДЕЩЕТО - ПОВИШИ СИ УСПЕХА И ОЩЕ ОТ СЕГА ЗАПОЧНИ ДА МИСЛИШ ЗА УНИВЕРСИТЕТА,НЯМАШ ВРЕМЕ ЗА НЕУСПЕХИ -2 ГОДИНИ МИНАВАТ СТРАШНО БЪРЗО ,СЕГА Е МОМЕНТА ДА ПЛАНИРАШ БЪДЕШЕТО СИ - НАПРАВИ ЕДНА ПРОГРАМА ДА НЯМА ПРАЗНО МЯСТО В НЕЯ - УЧИЛИЩЕ , ИЗВЪНУЧЕБНИ АНГАЖИМЕНТИ/АКО ИСКАШ ЗАПОЧНИ ДА ПОМАГАШ В ДОМОВЕ ЗА СИРАЧЕТА - ТАМ ВИНАГИ ИМАТ НУЖДА ОТ НЯКОЯ КАКА , ЗА ДА РАЗКАЖЕ ПРИКАЗКА ИЛИ ДА СИ ПОИГРАЕ С ДЕЧИЦАТА -ПОНЕ АЗ ДОКАТО РАБОТЕХ ИМАХМЕ ТАКАВА ПРАКТИКА !СПОДЕЛИ С МАЙКА СИ -ЗА ТОВА СА МАЙКИТЕ ДА ОБИЧАТ, ДА ПРОЩАВАТ И ОТВРЕМЕ НА ВРЕМЕ ДА НИ ВАДЯТ НОЖОВЕТЕ ОТ ГЪРБА!АКО ПРИЯТЕЛЯ ТИ Е ДО ТЕБ ВСИЧКО ЩЕ Е НАРЕД ,НЕ КАЗВАМ ,ЧЕ ЩЕ СЕ РАЗМИНЕШ БЕЗ ДЕПРЕСИЯ,НО ОТ ТЕБ САМАТА И ОТ ХОРАТА ОКОЛО ТЕБ ЗАВИСИ ДА ИЗЛЕЗЕШ ОТ НЕЯ ПО СИЛНА ,НЕ КАЗВАМ ,ЧЕ ЩЕ ЗАБРАВИШ- ПРОСТО С ВРЕМЕТО СПОМЕНА ЩЕ ИЗБЛЕДНЕЕ,А КОГАТО СТАНЕШ САМОСТОЯТЕЛНА , УСТРОИШ СЕ С РАБОТА , ДОХОДИ И СИ СИГУРНА ,ЧЕ И КАМЪНИ ДА ЗАВАЛЯТ ОТ НЕБЕТО ЧОВЕКА ДО ТЕБ НЯМА ДА ИЗБЯГА ТОГАВА СМЕЛО НАПРЕД /ПОВЯРВАЙ МИ И АЗ НЕ ЗНАМ КАК СЛЕД ПЕРСПЕКТИВАТА ДА ОСТАНА БЕЗ ДЕЦА-СЪОТВЕТНО НИКОГА НЕ МУ ДАМ ПОКОЛЕНИЕ МЪЖЪТ МИ ОСТАНА ДО МЕН И ИЗДЪРЖА СТОИЧЕСКИ ВСИЧКО С РЕПЛИКАТА,, И КАКВО ОТ ТОВА? АЗ НЕ ТЕ ИСКАМ ЗАРАДИ ДЕЦАТА , КОИТО ЩЕ МИ РОДИШ, А ЗАРАДИ ТЕБ САМАТА!АКО НЕ МОЖЕМ ДА ИМАМЕ -ЩЕ ОСИНОВИМ -ИМА ТОЛКОВА ДЕЦА КОИТО ЧАКАТ НЯКОЙ, КОГОТО ДА НАРЕКАТ МАМА И ТАТИ! ИЗВИНЯВАЙ ЧЕ СТАНА МНОГО ДЪЛГО ,НЕ ГО МИСЛИ - СМЕЛО НАПРЕД ЖИВОТЪТ ТЕПЪРВА ТИ ПРЕДСТОИ!!!

Разбирам колко ти е тежко, но трябва да знаеш, че си взела правилно решение. Още си много млада, имаш толкова много да видиш и преживееш! Сестрата на приятеля ми роди на 23(беше планирано),но сега горчиво съжалява, защото бебето много и промени живота. Радвай се на младостта си, за деца има много време.

Единственото по-лошо от аборт е дете да роди дете. Малко хора са напълно готови когато родят, но където и да се огледате няма по жалка картинка от 20-22 годишно момиче с плитки дънки,лъснали прашки да пуши по цигара говорейки по телефона, а 3-4 годишното дете да реве и тя да го плесне и да му се скара че пречело. Какви ли не неща съм видяла. По-добре да не създадеш живот, отколкото да развалиш един.
Не смятам аборта за нещо срамно, лошо, нито го смятам за убийство.
По-добре така!

Мила аз съм на 37г сега и същото ми се случи на 16.Не е престъпление така е устроен живота и ти трябва да продължиш.Аз сега имам прекрасна дъщеря на 15г ,съпруг и чудесна работа.Така,че живота продължава ти трябва да завършиш образованието си и да подредиш живота си.Не е престъпление-успех миличка.

Мило дете, аз съм на 33 в момента, но на твоята възраст ми се случи същото. Да в дадени моменти съм изпитвала угризения, че съм направила аборт, но в момента имам прекреасен син на 7г., завърших 2 висши образования, дих къде ли не по широкия свят! А ако не бях направила аборта нищо от това нямаше да ми се случи! Горе главата! Животът е пред теб и те очакват много прекрасни неща. Не съжалявай! Имаш цялото време на света- изживей пълноценно младостта си! А когато му дойде времето ще станиеш и майка. Сега самата ти си дете, а какво остава да имаш свое?!!! Усмихни се и не мисли за това! Станалото- станало, не можеш да го промениш! Живей!!!