Защо точно тя

Здравейте,

Както всичко банално, тривиално и прочие и при мен има история, която е типична за човешката злоба и ярост.

Имам сериозна връзка, живея с любимия човек и се мъчим да преодоляваме трудностите на ревността.

Имам приятелка (която преди я наричах "най-добрата") , която явно завижда , че съм с някой по любов, а не интерес. С нея се познаваме от 4-5ти клас, двете се преместихме се двете в София и в един и същи квартал и бяхме нон - стоп заедно.

Но започнах да усещам в нея малко злоба, когато ми казваше, че не иска да излиза с мен, защото всички ме гледали и тя се чувствала неудобно. Защо мене ме харесвали, а нея я обиждали.

Въпреки, че наистина не е много хубава, но всеки си има някакъв чар. И така тя заживя с един мъж, но не го обича, дори казва, че е грозен. Лепна се за първия който и обръща внимание, и сега завидя на моето положение.

Аз живея с мъж който го обожавам, както и той мен, не живеем скромно, не се лишаваме от нищо, ходим на почивка два пъти месечно и тя реши, че може да развали всичко между нас. В един ден тя му казва 1000 глупости за мен и го съветва да ме бил оставил, защото щял да си блъска главата с мен. Много ме заболя, когато той ми каза да си събирам нещата и да си тръгвам, но после ми каза, кой е източника и пред него и се обадих, а тя отричаше категорично. много ме заболя, защото си мислех, че мога да разчитам винаги на нея за всичко, но УВИ, не е така, в мен остана някаква огромна празнина и не знам как да се преборя с нея.

Защо хората трябва да са толкова завистливи, защо човешката злоба е толкова жестока.

Не може ли да има приятелство, а трябва да предаваме, човека на когото уж държим. Слава Богу, че не се стигна до раздяла, защото приятеля ми е много ревнив и няма как да му обесня, че на нея ще и е готино, когато аз съм нещастна.

Знам, че такива истории има постоянно, но ми стана много гадно, а нямам с кого да споделя това, защото ме е срам, че съм се доверила толкова на "най-добрата ми приятелка"