Лично хванах жена ми в изневяра

Неприятна ситуация, но когато се случи на нас, е още по-неприятно. Ами, нека ти кажа нещо, понеже искаш съвет, пък ти постъпвай по съвест, или каквото ти каже сърцето - малцина са двойките, които са се открили като две половини на едно цяло, и след това са скрепили това с брак, който не се е оказал убиец на любовта им. За всички останали, бракът се превръща в политика, навик и компромис. Смело мога да заявя това, от повечето ми наблюдения. Явно и при вас е така. Ако сте разумни и цивилизовани хора, не се развеждайте. Макар и да не говорите за случилото се с жена ти, все пак трябва да обсъдите вариантите за в бъдеще, но ако е възможно отхвърлете развода като такъв. Децата винаги са потърпевши от това, а те не го заслужават и нямат вина за нашите постъпки. Една раздяла е по- скоро егоистична проява, защото в случая ти искаш на теб да ти е по-добре. Но децата ? Та, това, което искам да кажа, ако отношенията не са нажежени и нетърпими, може да приемете едно съжителство на мирно съвместно съществуване, като всеки поотделно да има свой личен живот, а вкъщи да се решават общи проблеми и да има приятелски диалог и добра атмосфера за децата, които може би вече ги тресе пубертет - не им причинявайте развод, точно в този момент. В крайна сметка - какво толкова, не е сършил света - то е ясно, че не може да има тази топлина и отношение както преди, но и затова бракът е отговорност - не може да се откажеш просто ей така. Ако няма деца, да - всеки кой от къде е, но тук е по - сложно - казвам го защото съм разведена от 2 години и половина - опитах да спася каквото мога, но не успях. Той бе достатъчно влюбен, за да предприеме развод и да има ново семейство. И какво - мен ме остави, но макар и да не го преживя болезнено, дъщеря ни и до днес се раздвоява - ту при мен, ту при него. Много бях обстоятелствена, но ми се иска да помогна, ако е възможно. Решението за по-нататък, е твое, но все пак - не гледай само от твоята гледна точка.