Историята на един гей
редакция:
Не знам от къде просто да започна. От 8 г. живея и работя в Кипър. В самото начало имах една прекрасна връзка с едно хубаво момиче, докато не се появи той и не се намеси в живота ми.
От начало бяхме само приятели, излизах ме, събирахме се с компании, забавлявахме се по нашенски, така е в чужбина.
Един ден той искаше много да отида в тях, но без приятелката ми защото имал да ми казва нещо важно и така започна всичко. Понякога съм си мислел, че искам да пробвам и с момче, но някак си съм криел това от себе си, но ето, че това стана и факт.
Имах чудесна работа, връзката ни се оформяше обещаваща. Не познавахме никакви хора като нас, не знаехме за такива места за нас, общо взето си живеехме като в приказките.
Докато един ден след седмият месец се обади братовчед му, че е тук в Кипър и искал да се срещнат. Е, срещнаха се, естествено без мен, тъй като моля, той бил срамежлив пред други хора. После пак такива срещички на саме, докато не намерих леглото ни нацапано с разните му там.
След време ни запознаха с един гей от кипърците, който живееше в нашия град и то не безизвестен. Та той започна да ни води по гей клубове, запозна ни с много от нашите момчета тук, водеше ни на определените за нас места. И така започна кошмара.
Той беше на 22, а аз 30 г. и все ми говореше, че за него аз съм му първата сериозна връзка и как много ме обича и иска да е колкото се може по дълго с мен. Но ето, че дойде момента, в който той започна да иска да излиза всяка събота в този клуб, харесвало му да се забавлява и да отпуска след дългата работна седмица.
ОК, излизахме, постепенно започна да получава СМС от непознати номера на англ. език, който той не разбираше до тогава и аз му превеждах. Питах го от къде му знаят номера, но така или иначе не каза.
Един ден той започна да ме кара да се съглася да започнем да правим тройки, просто така за забавление. Бях много против това и изразих твърдо мнението ми, че не съм съгласен. Но не след дълго когато размислих, че може би той ще започне да излиза зад гърба ми и ще го загубя, з атова и се съгласих, е започна се.
Между нас секса загина още през първа година от връзката ни, но така или иначе продължихме напред. Като през това цялото време, аз не спирах да го обичам, а напротив все повече ми влизаше под кожата, имахме си постоянно скандали за тези тройки, докато един ден, в клуба непознат не се съгласи за трима, а пожела да бъде само с него.
Това беше първата най - грозна картина в живота ми с него. След дълги разговори и крещене, той предпочете да ме остави и да прекара една вечер с този. Естествено аз го напуснах и си тръгнах. След 3 дена той започна да ме търси, да се извинява и да ме моли да се върна при него. Е върнах се, но това ми беше най - голямата ми грешка, която сега осъзнавам.
Постепено си минаваха годините, все така аз си тръгвах, той се обаждаше, казваше колко му липсвам, плачеше и аз не можейка да гледам как човек плаче, се връщах. За тези 7 г. си купихме кола за 8 200 евро, плазмен телевизор, имахме едно луксозно обзавеждане за един апартамент, а това ни беше и целата да си го купим.
Точно преди година по това време реши, че трябва да ме напусне тъй като аз в БГ съм имал семейство и е дошло време да започна да се грижа за него, защото той иска да е свободен, да излиза, да се забавлява, да прави секс с различни мъже когато си поиска, без някой да му слага ограничения. А аз съм му бил пречка в живота, отнел съм най - хубавите му години, когато е трябвало да се забавлява.
Но какво да кажа аз, след като заради него напуснах жена си и оставих детето си, след поредните му фалшиви обещания и напразни надежди. Е, минаха се две седмици и отново се събрахме. Живяхме що годе 1 месец нормално, след което всичко се започна отново.
Изневери, лъжи, скандали, чудеше се за какво да се заяде с мен за да не мога да си поискам една вечер да остане с мен или ако не се карахме, заспиваше по повод, че е много уморен още в 8 часа.
Предпоследната ни раздяла беше в края на август миналата година заради поредният, с които правехме от онези нашите "забавления". Оказа се, че е харесвал само него и прекратява отношенията с нас, но гаджето ми давайки номера си зад гърба ми е започнал някакви отношения с този човек и в последствие, аз им виждам смсите в телефона му.
Думи, които той на мен с години не беше изричал, обръщения, каквито съм си мечтаел да чуя от него т.н. И ето, че пак се разделихме. Аз си тръгнах за пореден път, но тази раздяла беше за 1 месец, виждайки че онзи човек не може да има нищо, тъй като той не излезе толкова глупав като мен да си зареже семейството си и да остане с някого, на който не може да се вярва.
След дълги обещания и клетви, че това което е било до сега, няма да се повтори, че е осъзнал грешките си, че е разбрал какво съм означавал за него и колко много съм му липсвал, аз реших да си дадем последен шанс. Повярвах отново, че иска наистина да се промени и да си седне там където му е мястото, но уви.
От края на септември когато се върнах, до 1 януари тази година, бяха най - ужасните, най - кошмарните месеци в живота ми. Наричаше ме с какви ли не обидни думи, правеше секс пред очите ми сам, без да му мигне окото. Лъжеше ме, че има проблеми в работаат и ще закъснее, а той се е забавлявал.
Ходеше уж при майка му, която живееше не далич от нас, стоеше с часове при нея, а той с майка си повече от 30 мин. не се е задържал, тъй като започваха да се карат.
Да не говорим, че вече между нас секс нямаше абсолюто никакъв, само.....И за Нова година празнувахме в клуба, където платихме 30 евро вход, но пиенето беше на корем цяла вечер. Помислих си, е ето тази вечер е Нова година, ще си пийне повече и може би, но той се насвятка така, че почна да заспива по баровете, не можех да го събудя, нито да го преместя поне да си легне на някое сапаре.
Скачаше да ме бие, дърпаше ме за дрехите, крещеше с ужасни думи, бяхме атракцията на вечерта. На другия ден аз го попитах така ли смята да продължаваме тази връзка и дали ще правим вече секс, защото аз казах, че повече няма да има тройки, а той ми отвърна: аз ще права секс с други, с теб или без теб, а секса между нас го забрави, няма да има такъв между нас.
Това му бяха последните думи и излезе с раничка, пълна с дрехи и лаптопа. И така аз изкарах 1 януари съвсем сам пиейки, слушайки тайна музика и облян от сълзи, които не можех да спра.
Чувствах се толкова сам, жалък, че толкова години давах всичко от себе си за да угодя на него, той да е добре, предаден от съществото, което най-много съм обичал в живота си. Прободен в сърцето то човек, който съм боготворил, а той където и да е бил, ме е предавал. Аз съм съсипан, отритнат, съкрушен.
И ето ме сега месец и втора седмица живея в един апартамент с неговата братовчедка, но как живея само аз си зная. Въпреки всичките тези обиди, пренебрежения, лъжи и изневери, аз продължавам да го обичам и не спирам да мисля за него.
Всяка една секунда той е в мислите ми, пред очите ми, не излизам никъде с приятели, пребирам се от работа и се затварям, наливам се с алкохол, слушам пак тази тайна музика и плача. Не мога да се оттърва от тези мисли, няма с кой и да споделя това, което ме тормози.
Полудявам, а искам толкова да почувствам живота отново, но ме е страх да не го забравя. А виждам, че той въобще не така както аз съм, променил си е личноста в профила си в един сайт от нашите, ходи и се збавлява в клуба отново всяка събота, дори си прави и сам вече от онези неща, за които за мен бяха табу.
И гледайки това, се стопявам още повече, не зная как да продължа напред, имам нужда от подкрепа и разбиране от някои, но все повече губя надежда, че ще е намеря.
Е, това е моята история за нещастен живот в Кипър.
Моля ви, помогнете ми да си върна живота си.
От начало бяхме само приятели, излизах ме, събирахме се с компании, забавлявахме се по нашенски, така е в чужбина.
Един ден той искаше много да отида в тях, но без приятелката ми защото имал да ми казва нещо важно и така започна всичко. Понякога съм си мислел, че искам да пробвам и с момче, но някак си съм криел това от себе си, но ето, че това стана и факт.
Имах чудесна работа, връзката ни се оформяше обещаваща. Не познавахме никакви хора като нас, не знаехме за такива места за нас, общо взето си живеехме като в приказките.
Докато един ден след седмият месец се обади братовчед му, че е тук в Кипър и искал да се срещнат. Е, срещнаха се, естествено без мен, тъй като моля, той бил срамежлив пред други хора. После пак такива срещички на саме, докато не намерих леглото ни нацапано с разните му там.
След време ни запознаха с един гей от кипърците, който живееше в нашия град и то не безизвестен. Та той започна да ни води по гей клубове, запозна ни с много от нашите момчета тук, водеше ни на определените за нас места. И така започна кошмара.
Той беше на 22, а аз 30 г. и все ми говореше, че за него аз съм му първата сериозна връзка и как много ме обича и иска да е колкото се може по дълго с мен. Но ето, че дойде момента, в който той започна да иска да излиза всяка събота в този клуб, харесвало му да се забавлява и да отпуска след дългата работна седмица.
ОК, излизахме, постепенно започна да получава СМС от непознати номера на англ. език, който той не разбираше до тогава и аз му превеждах. Питах го от къде му знаят номера, но така или иначе не каза.
Един ден той започна да ме кара да се съглася да започнем да правим тройки, просто така за забавление. Бях много против това и изразих твърдо мнението ми, че не съм съгласен. Но не след дълго когато размислих, че може би той ще започне да излиза зад гърба ми и ще го загубя, з атова и се съгласих, е започна се.
Между нас секса загина още през първа година от връзката ни, но така или иначе продължихме напред. Като през това цялото време, аз не спирах да го обичам, а напротив все повече ми влизаше под кожата, имахме си постоянно скандали за тези тройки, докато един ден, в клуба непознат не се съгласи за трима, а пожела да бъде само с него.
Това беше първата най - грозна картина в живота ми с него. След дълги разговори и крещене, той предпочете да ме остави и да прекара една вечер с този. Естествено аз го напуснах и си тръгнах. След 3 дена той започна да ме търси, да се извинява и да ме моли да се върна при него. Е върнах се, но това ми беше най - голямата ми грешка, която сега осъзнавам.
Постепено си минаваха годините, все така аз си тръгвах, той се обаждаше, казваше колко му липсвам, плачеше и аз не можейка да гледам как човек плаче, се връщах. За тези 7 г. си купихме кола за 8 200 евро, плазмен телевизор, имахме едно луксозно обзавеждане за един апартамент, а това ни беше и целата да си го купим.
Точно преди година по това време реши, че трябва да ме напусне тъй като аз в БГ съм имал семейство и е дошло време да започна да се грижа за него, защото той иска да е свободен, да излиза, да се забавлява, да прави секс с различни мъже когато си поиска, без някой да му слага ограничения. А аз съм му бил пречка в живота, отнел съм най - хубавите му години, когато е трябвало да се забавлява.
Но какво да кажа аз, след като заради него напуснах жена си и оставих детето си, след поредните му фалшиви обещания и напразни надежди. Е, минаха се две седмици и отново се събрахме. Живяхме що годе 1 месец нормално, след което всичко се започна отново.
Изневери, лъжи, скандали, чудеше се за какво да се заяде с мен за да не мога да си поискам една вечер да остане с мен или ако не се карахме, заспиваше по повод, че е много уморен още в 8 часа.
Предпоследната ни раздяла беше в края на август миналата година заради поредният, с които правехме от онези нашите "забавления". Оказа се, че е харесвал само него и прекратява отношенията с нас, но гаджето ми давайки номера си зад гърба ми е започнал някакви отношения с този човек и в последствие, аз им виждам смсите в телефона му.
Думи, които той на мен с години не беше изричал, обръщения, каквито съм си мечтаел да чуя от него т.н. И ето, че пак се разделихме. Аз си тръгнах за пореден път, но тази раздяла беше за 1 месец, виждайки че онзи човек не може да има нищо, тъй като той не излезе толкова глупав като мен да си зареже семейството си и да остане с някого, на който не може да се вярва.
След дълги обещания и клетви, че това което е било до сега, няма да се повтори, че е осъзнал грешките си, че е разбрал какво съм означавал за него и колко много съм му липсвал, аз реших да си дадем последен шанс. Повярвах отново, че иска наистина да се промени и да си седне там където му е мястото, но уви.
От края на септември когато се върнах, до 1 януари тази година, бяха най - ужасните, най - кошмарните месеци в живота ми. Наричаше ме с какви ли не обидни думи, правеше секс пред очите ми сам, без да му мигне окото. Лъжеше ме, че има проблеми в работаат и ще закъснее, а той се е забавлявал.
Ходеше уж при майка му, която живееше не далич от нас, стоеше с часове при нея, а той с майка си повече от 30 мин. не се е задържал, тъй като започваха да се карат.
Да не говорим, че вече между нас секс нямаше абсолюто никакъв, само.....И за Нова година празнувахме в клуба, където платихме 30 евро вход, но пиенето беше на корем цяла вечер. Помислих си, е ето тази вечер е Нова година, ще си пийне повече и може би, но той се насвятка така, че почна да заспива по баровете, не можех да го събудя, нито да го преместя поне да си легне на някое сапаре.
Скачаше да ме бие, дърпаше ме за дрехите, крещеше с ужасни думи, бяхме атракцията на вечерта. На другия ден аз го попитах така ли смята да продължаваме тази връзка и дали ще правим вече секс, защото аз казах, че повече няма да има тройки, а той ми отвърна: аз ще права секс с други, с теб или без теб, а секса между нас го забрави, няма да има такъв между нас.
Това му бяха последните думи и излезе с раничка, пълна с дрехи и лаптопа. И така аз изкарах 1 януари съвсем сам пиейки, слушайки тайна музика и облян от сълзи, които не можех да спра.
Чувствах се толкова сам, жалък, че толкова години давах всичко от себе си за да угодя на него, той да е добре, предаден от съществото, което най-много съм обичал в живота си. Прободен в сърцето то човек, който съм боготворил, а той където и да е бил, ме е предавал. Аз съм съсипан, отритнат, съкрушен.
И ето ме сега месец и втора седмица живея в един апартамент с неговата братовчедка, но как живея само аз си зная. Въпреки всичките тези обиди, пренебрежения, лъжи и изневери, аз продължавам да го обичам и не спирам да мисля за него.
Всяка една секунда той е в мислите ми, пред очите ми, не излизам никъде с приятели, пребирам се от работа и се затварям, наливам се с алкохол, слушам пак тази тайна музика и плача. Не мога да се оттърва от тези мисли, няма с кой и да споделя това, което ме тормози.
Полудявам, а искам толкова да почувствам живота отново, но ме е страх да не го забравя. А виждам, че той въобще не така както аз съм, променил си е личноста в профила си в един сайт от нашите, ходи и се збавлява в клуба отново всяка събота, дори си прави и сам вече от онези неща, за които за мен бяха табу.
И гледайки това, се стопявам още повече, не зная как да продължа напред, имам нужда от подкрепа и разбиране от някои, но все повече губя надежда, че ще е намеря.
Е, това е моята история за нещастен живот в Кипър.
Моля ви, помогнете ми да си върна живота си.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.2
Общо гласували: 17
57
48
31
21
10
Дай твоята оценка:
Коментари
решение търси господ ,че си много грешен.!!!
Успех
Любовните ти разочарования ще минат, друг ще дойде в живота ти да те успокои Но детенце какво ли прави ? Не те разбирам ... Потърси психолог!