Най-накрая съм свободна от него

Здравейте на всички
За втори път пиша в този сайт. Първата ми история беше за момче , което харесвах, което мислех че също ме харесва, но той ме обърква с поведението си. Е, оказа се не ме харесва. Втората история ще е отново за него. Както в книгите всичко се разбира накрая, така стана и при мен.

В предишната история бях пред дилема, дали да продължа да бъда приятел с това момче или да прекратя отношения с него. Уви, направих грешния избор. . Останах приятелка с него, и напук на всичко се влюбих в него водена от безпочвените си надежди че и той изпитва същото, но го прикрива, както и от трошичките внимание, които той ми подхвърляше. В продължение на няколко месеца бях така - чаках той да се сети че съществувам и да ме потърси, което ставаше само когато беше тъжен, самотен или му беше скучно и имаше нужда да поговори с някого.

Но той има способността да кара човек да се чувства специален, дори да му е безразличен. Усещах че обича друга, но успешно се залъгвах че си въобразявам. Докато един ден, на Коледа той ме потърси. . с молба. Да му помогна да спечели това момиче. Ето това беше момента в който прогледнах, в който разбрах, че не отвръща на чувствата ми, не ме смята за приятелка и не ме уважава дори. Коледният му подарък беше наистина оригинален, незабравим.

Знаеше за чувствата ми към него, твърдеше че ме разбира и уважава, а ме нарани така. . Казах че ще помогна но при условие че никога повече не ме потърси и той се съгласи, но не пожела помощта ми. Знам ли може би осъзна че ме е наранил. Потърси ме няколко пъти, но не съм отговорила, няма и да го направя. Мразех го, толкова го мразех че това чувство ме разяждаше, бях се превърнала в злобна ку*ка, която умира да го нарани. Сега, месец по-късно вече гледам на нещата по-трезво - гнева и омразата вече ги няма, както и любовта.

Остана само болката от това, което ми причини, но към него изпитвам безразличие. И си мисля колко болка можех да си спестя ако преди няколко месеца бях избрала да си тръгна, ако не се бях поддала на глупавите си надежди. Съзнавам че сама съм си виновна за всичко. Пишейки това аз не искам съвет от вас - взела съм решение и за пръв път от много време се чувствам щастлива от него. Пиша тази история заради стотиците, а може би и хиляди момичета, които биха се познали в нея и се надявам поне те да си вземат поука и да си тръгнат навреме. .

Пиша това и защото имах нужда да го споделя с някой непознат, да преживея отново всичко, за да мога да го оставя зад себе си и да продължа начисто, но по-мъдра. Това е моят начин да се "пречистя".

Благодаря на всички, които го прочетоха, съпреживяха и дано наистина съм помогнала на някой в същата ситуация. .