Заслужава ли си жертвата

100 % навън !!!
Нека първо отиде мъжът ти,след това и вие.
Никога няма да съжаляваш за това,ще съжаляваш ако не го направиш.

Според мен много хубаво ви ги казаха - изборът си е изцяло ваш. Аз за мен съм преценила да си остана в България, защото тук се чувствам добре, но познавам хора които са добре и в чужбина. Нито знам как ще се чувствате чисто психически извън България, нито каква професия или какви умения и знания имате - как да ви дам съвет? Вярно е, червен килим няма да ви опънат на летището и няма да спечелите милиони, но също така е вярно, че има достатъчно българи които са успели да се реализират извън България. Не всички мизерстват и не всички мият чинии. Хора които не успяват да се реализират има и там и тук. Ако разбирам правилно вие имате финансови затруднения тук, въпреки добрата работа, която имате. Оценявате работата на съпруга си като "прилична". Това и факта, че сте се борили за да получите вашата работа ми говори, че все пак имате някакви умения, които са ценени, но явно имате и по-високи очаквания от живота. Сега си помислете дали вашите умения биха били ценност и в чужбина, дали там за тях биха ви плащали толкова повече, че да успеете да покриете очаквания си стандарт на живот, заедно с новопоявилите се разходи (например квартира, детегледачка, по-скъпа храна, дрехи, обувки, по-високи цени в заведенията...), от какво сте готови да се лишите поне на първо време там, дали да заминете всички заедно или да изчакате поне единия да се устрои... Ако трябва да сме честни, на мен втория вариант ми се вижда по приемлив, но това си е вашето семейсто, вие сте най-запозната с възможностите си, с очакванията си, с нещата които можете да приемете и с тези които не можете, сега може би трябва да проявите малко отговорност и да вземете решение. Риск винаги има - и да заминете и да не замините след време може да си блъскате главата: "Ах, ама само ако бях постъпила иначе колко по-добре щях да бъда!" Проявете малко отговорност и вземете решение заедно със съпруга си, а не с дружките от форума. То иначе колкото хора - толкова мнения.

До Лора. Уважаемата Не селенка с Не измисленото име Лора. Защо си милите, че всички в чужбина живеят зле ? Не е много етично да нападате така хората, които споделят мненията си. Идете и вие първо в чужбина, опитайте и съдете хората. Това е много нетактично и злобно от ваша страна изказване.

В някаква приказка живее по-долу коментиращата Абигейл, която дори и името си е сменила. Там всички ви чакат с отворени обятия, да. Там подаряват живот на тепсия. Целия свят точно вас ви чака с отворени обятия. Трябва да си доста голям специалист, висококвалифициран, и да те вземат директно в някоя фирма (програмист, аниматор). Бачкаторите тънат в лайна, така че много моля не лъжете и не подвеждайте хората с вашите приказки от 1001 нощ! Колко познати имам, дето заминаха и се върнаха ощо по-затънали, защото видяха суровата реалност.

До Мишел, дано много хора прочетат написаното от вас и се позамислят.

Вие, защо не отидете да си починете някъде, Мишел ? И да спрете да занимавате уважаемата аудитория с вашият живот. Напишете книга-наръчник за борбата на българина в чужбина, излейте си мъката в нея. Не е нужно да ме нападате злобно и да си мислите, че всеки има вашата или моята орисия далеч от пределите на родината ни. Пестете си злобните коментари към мен и не ви прави чест да говорите и пишете така след като имате претенции, че сте образована и изстрадала душа. Вие сте изключително злобна и неудволетворена жена. Съжалявам за вас и вашите комплекси и винаги съм се старала да избягвам хора като вас в чужбина.

Точно така е мила Госпожо - в чужбина всичко 100 процента е само прекрасно и идеално, там няма ама никакви проблеми, а в България - всичко е много зле и ако може, трябва всички 100 процента да се изнесат, дори без никой да ги чака там в далечната чужбина и дори да не знаят никакъв език?. Така, там без дом и без покъщина, далеч от близките хора ще им бъде още по-добре на хората. Вие сте много умна и преуспяла с някаква неизвестна супер-професия, направили сте си там собствена фирма или клиника плащате супер-заплати на Вашия персонал, бъка от клиенти и те са без никакви предразсъдъци спрямо Вашия произход, който просто сте изтрили завинаги от биографията си. А другите български изселници, в това число и моя милост, са тъпи и не са успели, въпреки че работят до изнемога, плащат си сами сметките за всичко там и помагат колкото могат и на семействата си в родината. Спете си спокойно и си търсете други да Ви вярва на глупостите и измишльотините! Моето мислене на българка и на реалично и хуманистично мислещ човек винаги ми е помагало да се оправям в трудни ситуации, да печеля приятели и съюзници от всякакви националности и нямам никаква нужда да го променям, а само да го обогатявам. Но за 10 години в чужбина съм виждала доста чужденци, включително и много българи, които са били изпаднали в голяма беда и които не могат да се справят с елементарни битови и житейски ситуации там, което предизвиква съжаление и почуда у местните хора, но в България явно че лъжат повече от циганите, колко били преуспели там в златните мини на чужбината.

Точно за това ви предизвиках, защото подозирах, че не казвате всичко. Желая ви по-добър живот. Това зависи от вас, Мишел. Не съм съгласна с повечето от нещата, които казвате за чужбина и българите в чужбина. Явно сме в различни среди. Всеки сам си определя борбата в живота. Усещам много злоба в изказванията ви и след като не сте доволна от живота в чужбина, направета така, че да ви е добре. Не плашете хората така. Сърдечно ви пожелавам бъдещето ви да е изпълнено със светли мигове, където и да сте по света. Явно не сте успели да промените мисленето си като цяло и този навик на българина все да се оплаква си е останал дълбоко у вас.

Изоборът си е изцяло ваш, уважаема госпожа. От пет години живея много далече от Европа и мога да кажа, че съм успяла повече, отколкото в нашата мизерна България. Относно изказването на Мишел, мога само да добавя, че не може да се говори така без да си бил зад граница. Не е толкова страшно да си в чужбина, но истината е, че трябва да си много упорит, да знаеш какво искаш за да не се занимаваш с посредствена работа и да не си страхлив. Това си зависи от човека и неговите амбиции. Не съм живяла мизерно в България, но все пак в чужбина съм много по-добре със семейството ми, отколкото в нашата държава за огроно съжаление. Така че избора си е ваш и не ви разбирам, как така ще се вслушвате в чуждите съвети, а не в собсвените си убеждения, желания и възгледи за успех и щастлив семеен живот. Пожелавам ви повече самостоятелност в житейските ви избори и сили за да поемате отговорностите и задълженията, които са абсолютно еднакви по сила и значение навсякъде по света. Бъдете силна и борбена. Успех.

Според мен, първо съпругът ти да се установи там, ти си стой в БГ, ако нещата тръгнат иди и ти. Имам роднини, които така направиха, отидоха мъжете, намериха си сигурна работа, квартира и след това си взеха жените и децата, но след 5-6 месеца.