Той е най - страхотния

Просто искам и на вас да споделя за Него. Дали има нещо по-прекрасно от това, да обичаш някого повече от себе си. Може би на невлюбените, необичащите или песимистите в това отношение следващите редове ще се сторят смешни, но аз искам да кажа, да опиша как се чувствам и вероятно ще бъде прието като обяснение в любов. Нека!

Не се срамувам и вярвам, че човек трябва да цени каквото има, в момента, в който то се случва. Че трябва да му се радваш докато то разцъфва.

Както се пее в една песен – не искам да заспивам, защото ще ми липсва и предпочитам да го гледам докато спи, за да не пропусна нищо. Безумната нежност, която изпитвам, когато се усмихва в съня си е всепоглъщаща.

Когато заспивам в ръцете му – най-сигурното място на света. Там намирам спокойствието, уюта и топлината, от които имам нужда за да съм аз и да имам сила за всичко друго.

Утрините – свежи и животворни имат смисъл само когато го целувам нежно с чаша кафе, а той отваря очи с „Обичам те”. Ангел! Душевния оргазъм е несравним. Не че омаловажавам другия, все пак след цялата описана нежност и животинското си пробива път и то как.

А това нежно създание от по-горе напълно се вписва в първичните ми помисли и пак ме прави щастлива. Ама много! По много пъти! Повече от всеки друг! Е може ли да не даваш всичко от себе си за такъв мъж ?

Може би няма да ме разберете, ако кажа, че нищо друго няма значение - само той да е щастлив, но явно получавам достатъчно за да искам да върна жеста и да го побъркам от щастие.

През деня – смси пълни с много любов или неприлични предложения, които еднакво ме побъркват и след 3 години сякаш се влюбвам за пръв път и сякаш правим секс за последно. Убийствена комбинация. Акъл не ми остана в трезво състояние. А той ме омагьосва всеки ден, изтръгва ми душата, а аз не се дърпам – нека е негова, стига аз да имам сърцето му.

Караме се, разбира се. До лудост. До кръв. Побърква ме. И аз него. От гамите на светло розово и синьо през останалото време, в скандалите бълват черните демони на болка, разочарование и обида. Но после ние се обичаме. Аз разплакана, той бесен, единия целува другия, или просто го погалва със „Съжалявам” и ето ни пак. Това е най-прекрасния мъж.

Предполагам, само когато обичаш така, път за изневяра няма. Защо ли ? Защото другите мъже са само фон, само околна среда и никой не е по-красив от моя. Никой не си струва толкова и никой не може да ми даде това, което той може да ми обещае.

В този живот няма гаранции, няма сигурно безоблачно бъдеще и вечна любов. Утре аз ще срещна друг или той ще спре да ме обича, но дотогава ще сме най-щастливи, ще поема всяко предизвикателство и ще отида през девет планини в десета заради него, заради моя принц и той го заслужава. Сега!

Суеверна съм, не смея да извикам пред света „Обожавам го”, но това излеяние е моя начин да кажа, че си струва да се пробваш. Струва си да обичаш така и през глава да се впуснеш в една нова любов, която да се окаже кратка и бурна или да върви с вас двамата до края.

Ако все още някой се страхува от това, ще му кажа, че дори и да боли, дори да разбият сърцето ти в асфалта ще мине време и всички тези болки и преживявания ще те направят точно най-идеалния за другия човек, който те чака.

http://noangelswithoutwings.blogspot.com/2011/05/blog-post_30.html