Здравето е най-важно!

Здравейте, пиша тук не толкова защото искам помощ, а защото когато остана сам се сривам още повече психически. Проблемите ми със здравето са прекалено много, за жалост за някои от тях е късно да се направи каквото и да било. Преди няколко месеца се събудих с ужасни болки в цялото тяло, не можех да си поема въздух и ме приеха в болница. Там ми правиха всевъзможни изследвания, накрая ми казаха че имам херпес зостер (опасващ херпес) и точно когато си мислех, че по голям от кошмар няма се оказа точно обратното. Откриха се и още няколко проблема, от които за един е прекалено късно за да се направи каквото и да е, не се повлия от нищо. От болницата не ми дадоха особени надежди ( само да вметна че не бях само в една болница, ако някой реши да каже или пита да ходя и при други лекари ). Просто ми казаха живей пълноценно и не се притеснявай за нищо ( сванах намека сам, не съм толкова глупав ). Лошото е че психиката ми се срина ужасно много, още не мога да осмисля какво става и защо.

Едва на 23 години съм и просто не мога да повярвам, че е възможно точно на мен да се случи. Нарочно не пиша за това какво точно ми има, защото ми остава още по зле когато се говори за това или го мисля ( въпреки, че не ми излиза от главата). Просто исках да си споделя проблема, не търся толкова помощ или нещо друго, но се чуствам малко по-добре когато пиша или споделям с някого. За толкова много неща не вярвах, но когато вече опре до теб или стане твръде късно започваш да вярваш на всички съвети и неща, на които преди време си гледал с насмешка. Когато научиш някоя тежка диагноза за себе си, особено ако знаеш, че е твърде късно или нищо не може да се направи страха от това, което следва е толкова неописуем и силен, че просто сякаш оставаш без психика, живота ти коренно се променя ( просто доживяваш ). Мога да продължа да пиша още много, но няма нужда от чак такива романи. Ако сте ме разбрали, благодаря за разбирането и бъдете сигурни, това че живота е един миг е доста вярно ( нещо в което никога не вярвах).