Когато най- близкият, става най-далечният

Здравейте, ще напиша моята история с желанието да получа мнения от хора, които са преживяли същото или просто имат по- ведро виждане върху обстоятелствата.
Казвам се Андреа и съм на 31 год. Живях 8 год. с бащата на детето ми. Преживяли сме много раздели през годините, защото той работеше в чужбина, но сякаш това ни сближаваше още повече. Тежки бяха тези моменти и за тримата. И аз поживях зад граница малко, но чужбината не е за всеки, не и за мен. Там се чувствах празна, никоя, човек без минало там, не се случваше нищо освен готвене, чистене, дете и секс след работния ден на мъжът ми.

Реших да се прибера, след 3 години така, казах "край". Той остана без работа, два месеца тримката вкъщи на дивана, вече нищо не ме задържаше, полудявах по малко всеки ден. Прибрахме се в България. . . . един месец и всичко рухна. Беше ми сърдит, че съм го прибрала, намразил ме бил, че съм мислила само за себе си. Аз съм гадна, подла, проклета и т. н. След 3 месеца без никаква нормална комуникация между нас, разбрах, че нощите, когато не е при нас е в апартамента на друга жена.

8 год. по- голяма от нас - сервитьорка в софийски, стриптийз бар. Без никакви скандали от моя страна попитах: обичаш ли я? -не! - каза ми той. Значи забравяме за случилото се продължаваме напред? -аз- Не исках просто един секс да развали семейството ни. След известно време той ми каза, че това не било нормална реакция на жена и аз не го обичам. И така продължихме гоненицата една година.

Помолих и нея съвсем тактично да си върви по пътя и да не застава на моя. Последваха обиди от нейна страна: Ти си грозна, на мъжът ти не му става с теб, ти си мека, широка и още много думи бяха изказани от тях двамата, които все още отекват в главата ми. Разделихме се, естествено. Казах си, че нищо не е на всяка цена в живота и не мога да ги търпя и двамата вече.

Изгоних го, изхвърлих всичките му вещи на контейнера, техника, дрехи, всичко. Бях, като бясна кучка. Не стъпвах по земята от ярост, яд, болка, тъга. Той също. . . бесен е, че показах друго аз. Следват много заплахи, шамари, злоба, скандали. . . съд. Делото за попечителство все още не е минало. Война, като на война.

Не желая и не разрешавам дъщеричката ми да се среща с тази жена. Казах му, че може да я взима, когато си поиска, само да не я води при нея. Тя, която ме нарече мърша, тя която я намирам, постоянно в различни сайтове за платено "приятелство", тя която се набърка на толкова дълбоко, тя да дава пример на детето ми. Не! Но греша ли с тази си постъпка? Това е причина той да разреди срещите си с детето. Все още изпитвам огромна злоба към нея и не знам как да се изчистя. Искам да се отърва от мисълта за тях, но все още ми е доста трудно.