Трябва ли да се чувстваме длъжни на роднините си

Трябва ли да се чувстваме длъжни на роднините си
Всеки от нас е чувал за израза „Ако имаш две ризи, дай едната на ближния си“ . Това го пише в новия завет, а и като, че ли е в националното ни самосъзнание. Още от деца ни учат, че трябва да споделяме с братчето, сестричето или просто приятелче –игрaчки, дрехи, лакомства.

В това разбира се няма нищо лошо, ако е с мярка. Човек не трябва да мисли само за себе си, трябва да помага. Но трябва ли това правило да важи за всеки един етап от живота ни, за всяко действие или бездействие на хората около нас. Когато например вие сте способни и правите живота ви да стане по-добър, като работите, развивате се и полагате усилия, за да постигнете това към което се стремите и съответно получавате след време резултати. А в същото време така нар. „ближен“ не желае да работи, за да си подобри социалния статус, като си намира всячески оправдания.

В националното ни самосъзнание е заложено мисленето, че пренебрегването на собствените ни желания с цел да угодиш на другите около теб е най-благородното действие на света. Да постъпваш по различен начин и да поставяш на първо място собствените си желания е егоистично, себично и неприемливо в съ-жителството с други хора. А дали е така?!.

Естествено трябва да има определена ангажираност към най-близките майка, баща, брат, сестра и да им се помага. Но когато те не приемат помощ, а искът издръжка, на база кръвни връзки?!

И какво се получава в един момент вие се бъхтите, за да може ближния да си почива максимално и да харчи вашия труд, без дори да го оценява... Така вместо да дръпнете напред, при всеки опит от ваша страна да си покажете глават над водата, ближния ви хваща за ушите и казва „не тук ще стоиш, аз съм ти най-близък и ти си длъжен да ме гледаш.“ И така докога!

В нормалното западно общество този модел на поведение, отдавна е изкоренен. Там всеки сам отговаря за хляба си. Нито мама и тати са длъжни да купят апартамен на отрочето си, нито пък децата очакват след време родителите да им гледат тяхното поколение. Тази „родова задлъжнялост“, съществува може би само в старите социалистически страни и при мюсюлманите.

Споделете и своето мнение.

Егоистично ли е да помислиш за себе си, без да носиш товара на мързеливи родственици или кръвта вода не става и каквото е твое, трябва да го споделяш?

Коментари (9)

Изпрати
човека
човека
15.07.2014 12:21
да трябва да се чустваме задължени особено на маика баща и брат не си правете илюзии прекалено сте бедни и мързеливи в българия затова и най малкото ,,даване,, или усилие ви идват в повечко знайте даваите и ще ви се връща отгоре двойно който дава има успех в живота на мизерниците господ нищо не дава казвам ви от опит не му правете сметка понякога човек му трябва време да осмисли лаината в които се намира а вие ако само го съдите едва ли ще промените нещо според мен мойто дете щом толкоа ти се свиди явно не си от даващите а от броящите или твоят мъж или приател доста ти е промил мозъка и в двата случая си за съжаление не ти е лесно , според мен по добре да не даваш щом го приемаш толкова болезнено , човек дава заради самото даване а не за да трупаш точки кой кого.има и друго ти за да говориш по този начин значи си доста отдалечена от твоето семеиство или си от софиа или некой по голям град там хораса са доста стиснати и стотинката им се вижда голяма като виенското колело . късмет хора не сте човечни и няма и да се промените затова живеете трудно господ си знае работата
3
4
Але
Але
03.10.2013 15:31
Напротив - навсякъде мама и тате купуват всичко на децата си, но другите хора са си измислили как да не им е трудно. Още от раждането на детето се прави сметка в която малко по малко се вкарват пари, за да може като порасне да се изучи и да си стъпи на краката без мама и тате да го обвиняват колко пари пръскат по него, за да е спокойно на всички. А ние какво правим? Започваме да мислим за това чак когато вече е късно и парите идват много накуп. А иначе за семейството в истинския смисъл на думата човек трябва да дава всичко, те неблагодарните и мързеливи хора винаги ще са такива за тях нищо не може да се направи... Но истинското семейство винаги трябва да си помага, хората които истински оценят помощта и в утрешния ден когато са си стъпили на краката да дават всичко от себе си. Това за което говориш явно не са истински семейства а само фарс.
5
1
Р.
Р.
12.09.2013 17:43
Според мен човек вече трябва да е пълен егоист, за да живее нормално. Не може естествено напълно да обърне греъб на майка, баша, брат, сестра, но си има граници. Помага се веднъж, два пъти, три пъти, но повече не. Не може цял живот да ги носим на гърба си. Ако са болни и заради това не могат да работят е друго. Но на здрави и работоспособни хора им трябва една здрава мотика, да работят от сутрин до вечер, че да се научат, че тези пари не падат от небето.
5
1
яна
яна
24.06.2013 16:22
До Джесика: хазарта (и игри на залагане) е зависимост като дрогите и като алкохола. Дали може само със апелиране към разума и отговорностите на пристрастения човек, той да се откаже, ей-така просто? Не може да стане, колкото пъти да повтаряме: "защо го правиш", "не те ли е срам", "не мислиш ли за мене/за семейството/за себе си", и т.н.
Корените на всички пристрастености са по-силни от кръвните връзки, по-силни от желанието за живот - човек се трови за да се чувства добре (психологически). Понеже явно говорите други езици, препоръчвам ви прочетете някои от тези много известни книги за психологичната истина на проблемите с хазарт/дроги/ т.н.-писани за широката публика, не за специалисти-някои от тях ги има на български:
Джон Брадшоу "За Семейството" - много ясно пише;
Д-Р Алисе Милер, призната за най-голямия психолог на 20 век, книгите й са много тънки, оригинално на немски, преведени на много езици, "Драмата на надареното дете" е около 100 страници, изключително прозрение.
Мелоди Бийти "Съ-зависимост"; "Езика на освобождаването"
0
0
trak
trak
03.06.2013 22:10
"Родова задлъжнялост".. Какви глупости говорите? За какво са семействата ако не си помагат? Днес всеки за всекиго е вълк, че и със семейството ли така да стане? Ако има се помага, ако няма ще се постигне.. "Социалистическо мислене"..Много големи сте европейци бе!!! Продавате си държавата, са ше си продадете семейството - щото е модерно.. Знаете вие кви са семействата по Европа... Кога пък ги видяхте?? Много са задружни и децата им постигат много, защото им е дадено много, като образование и като подкрепа, а най-големия им плюс, е че са родени в нормална държава :)
5
3
валантаис
валантаис
24.05.2013 22:51
В нормалното западно общество този модел на поведение, отдавна е изкоренен. Там всеки сам отговаря за хляба си. Нито мама и тати са длъжни да купят апартамен на отрочето си, нито пък децата очакват след време родителите да им гледат тяхното поколение. Тази „родова задлъжнялост“, съществува може би само в старите социалистически страни и при мюсюлманите.
и българите нека това си остане само за българите това им прилича на имджа
4
0
Ива Борисова
Ива Борисова
18.05.2013 10:11
Здравей Джесика,

бих искала да мога да ти дам съвет, как да постъпиш с майка си, за да избегнеш по-нататък огорчението си от нея. За съжаление такъв съвет не би бил правилен. Ти сама трябва да прецениш, но може би заръката на адвоката, да се откажеш от наследството й е основателна.

Моето наблюдение е, че човек не се променя просто така. Трябва да има или много силно желние за това и да осъзнава грешките си, но дори тогава като е свикнал да живее по един начин и му харесва, трудно би се променил.

Знам за няколко случая, в които майката не поема отговорност към детето си. В единият дори освен, че дъщеря й трябва да плаща кредитите, сметките, заемите към други хора, се налага да издържа и мъжа на майка си, който също не работи.

За съжаление човек не може да избира родителите си, но може да избира човека, с който да сподели живота си. Радвам се, че такъв при теб има, на когото можеш да разчиташ.

Има много безотговорни хора, които в крайна сметка сами ще трябва да платят за грешките си, както всички ние.

Не се отчайвай и продължавайте уверено напред 
Успех!
Ива Ангелова
0
0
Jessy
Jessy
14.05.2013 21:54
не зная как да кометнирам това мила Ива, само ще споделя с теб това което стана в моя живот...


Искам да споделя моята ужасна съдба с някой...
От години не живея в България така се случи че успявам с образованието си да си намирам добре платена работа в различни дьржави.Майка ми е най близкият човек за мен...поне досега е било така.Отдавна имах сьмнение че играе хазарт но няамах преки доказателства за това.Преди 4 години случайно от служител на баанка разбрах по телефона(по време на малкият ми престой в Бьлгария) че е теглила кредит от 15000 лева,и не си е платила месечната вноска по кредита... много се учудих зашото аз изпращам всеки месец 200 евро освен това плащам битовите сметки, направих ремонт на апатрамента ни за 30000 евро,купувам и дрехи и всичко необходимо когато сам там,защото зная че пенсията от 260 лева не стига.Много се ядосах и за седемте дни в които отидох да видя майка си се скарахме и едва издьржах.Примирих се че няма кой да врьща заема, единствена дьщеря сам а с баща ми са разведени.
За наказание и казах че ще продьлжа да пращам 200 евро на месец от тях да отделя за заема(по 120 лева на месец), освен пенсията която сьщо се запорира.Това продьлжава вече 4 години.
Аз бях спокойна че си е взела поука от случилото се и няма да допуска повече грешки.Но уви, явно сам наивна...
Миналата година ходих пак да я видя, исках да си взема златните бижута които и бях оставила да пази...3 дни не ми ги даде после каза истината че са в заложна кьща...примирих се и с това...отидохме заедно и си откупих златото срещу 1500 лв.
Пак заминах за да изкарвам пари далеч от близки и прятели с горчив спомен от случилото се.
От 20 години в малкото време кагато сам там с нея разбирам всеки пьт по нещо.Врьщала сам пари на нейни познати кога 2000 лева понякога и повече.
Сега обаче чашата на тьрпението ми преля окончателно.
Оказа се че леля ми е станала порьчител за заема, и истината излезе наяве преди 4 дни...майка ми не си е плащала вноските от 10 месеца...следователно е имало дело и сега казуса е в рьцете на частен съдия изпълнител.Разбира се роднините проговориха и казаха до каде се е стигнало...за да не плащат те...питам се защо не ми казаха по рано...
Сега се налага да платя 3200 лева пьрвоначално и 8 месеца по 1000 лева.Майка ми не ми се обажда вече, не влиза и на скайп...има си занимание да гледа децата на моя братовчедка, което е много хубаво за нея и аз се радвам че не е самотна.
Но...кой ли мисли за мен?за това ли ме е родила сега да се лишавам от много неща за да плащам за нейните грешки?
Междувременно научих че има и друг заем...от някаква кредитна карта Евролайн...кадето сьщо не плаща и течат лихви...
Кажете мили хора, някой изпадал ли е в подобна ситуация?Сьрцето ми е разбито, моят приятел е до мен и ме подкрепя и добре че го има...защото иначе сам един самотник който живее далеч от близките си и работи за да плаща на майка си дьлговете...Има ли справедливост в този живот не знам...
Сепциалист по вьпростите и наясно с закона в Бьлгария ме посьветва да се откажа с документ при адвокат от наследство от майка си...и без това няма няма да неследя нищо освен дьлгове.
Но много боли!!!
Благодаря за тьрпението на всички които намериха време да прочетат тази безумна драма...просто исках да споделя с някой, а тук няма с кой...

яавно не е само при мен мога да кажа по вьпроса...Успех на теб Ива!
0
0
cvetelina
cvetelina
13.05.2013 22:13
аз винаги съм гледала на другите да им е добре.винаги аз съм взимала инициативата в моето семейство.може би защото съм най голямата.смятала съм че така е правилно.може би е добре понякога човек да бъде малко егоист.но само малко.защото е казано че ако ти самият не се обичаш, и другите не биха могли.а колко е хубаво наистина на някой да му пука за теб.
0
0

Рейтинг

3.9
Общо 13 гласували
5 5
4 4
3 2
2 2
1 0
Дай твоята оценка: