Роднините на мъжа ми не ме възприемат

Каквото и да правиш, щом е започнало така, така ще свърши. Аз съм в същата ситуация от 13 години. Преди 6 години, дни преди да умре, свекърът ми на листче ми предаде извиненията си към и моите родители за своето поведение спрямо нас. След неговата смърт свекърва ми започна да крие истинските си чувства. Никога открито не сме се карали. Винаги съм се стремяла да бъда перфектната снаха, но така и не бях приета. Сега отношенията ни са лицемерно добри. Знам че е така, но съм благодарна, че поне съпругът ми вече не се дразни от репликите и "жестовете" на близките си. Запомни обаче едно: дори и съпругът ти да е на твоя страна и да те подкрепя, да осъжда отношението на родителите си - никога не заставай между тях! Уважавай своите родители, общувай с тях и остави съпругът ти да общува със своите. Това е най-добрата политика, знам го от личен опит. Желая ти щастлив и уравновесен живот. И още нещо - даряването на родителите му с внуци няма да оправи нещата. Децата са си деца, но ти ще останеш чуждата.

Спокойно. Бъди себе си, народи си дечица, обличай се изискано, бъди грижовна майка и домакиня. Запомни едни много важни неща и ще спечелиш на края ти. Верността, отдадеността, вежливоста, усмивката, добротата, кротостта, състраданието, нека тези неща бъдат твоите спътници и учители, ще мине време и ще се получи. Живей в хармония с всички и ги накарай те да се срамуват от надменноста и горделивоста си, защото последните 2 са пороци. Кой знае един ден може и до тебе да опрат. На съпругът ти е излишно да му говориш за това, колко не те зачитат, той трябва да вижда колко ти си добра към тях, без думи. Знай, че ще го забележи и без думи.

Ако сте независими от тях, какво ти пука, прати ги за дреки. Споко, ако си в хармония с твоя, прати ги по дяволите. Айде мила, действай, не позволявай да ти се пречкат.