Съдба или скапан късмет
редакция:
Здравейте, аз съм момиче на 19 години, живея в малък клюкарски град на име Ботевград. Не знам към кого да се обърна и реших да споделя някъде историята си.
Мечтата ми е да се занимавам с изкуство да стана режисьорка или сценаристка и съм готова почти на всичко за тази моя мечта. Но нещата в моят случай не са толкова лесни.
Никога не съм имала сплотено семейство и с години наред гледах драмите между баща ми и майка ми. Баща ми беше местен бизнесмен, държеше ресторант, двамата с майка ми имаха официален развод, но живяха под един покрив, просто в две различни стаи.
Той много искаше да поема бизнеса му, но аз не исках, развратния му живот, любовниците, приятелите, които бяха с него само заради това, че им плаща сметките ме очуждиха и огорчиха до крайна степен.
Не исках да съм част от неговия живот, дръпнах се настрана, защото не можех да дишам въздуха на онази кръчма с лицемерни хора.
Продължението, преди една година баща ми умря внезапно, остави ме в пълно неведение за случващото се с ресторанта му. Приятелите му, които до смъртния му час пиеха с него на масата започнаха да си търсят и да си искат разни вещи и неща.
Не оторизирани лица(лихвари) започнаха да си търсят стари борчове и да правят разни предложения. Научих, че има неизплатени заеми на стойност над 50 000лв. към банките. Целият ми живот се преобърна, а хората ме обвиняваха за дето не съм била до него.
Взех решението да продам стария ресторант за да покрия заемите и да мога да започна на чисто да следвам моите мечти.
Но нещата не се развиха както очаквах, благодарение на нелоялни брокери, адвокати и потенциални купувачи продажбата се забави до ден днешен и най-малкия лъч надежда вече се изпарява.
Бившата любовница на баща ми най-безцеремонно ме осъди за 5 000 лв. въз основа на запис на заповед и положението става още по - критично. Носят се слухове из малкото ни градче, никой ми няма доверие, всички ми пречат, а напрежението расте.
Вече не знам къде и как да напиша или да кажа, че просто искам да скъсам всякакви връзки с миналото си и да започна на чисто. Не знам как да го кажа, това че искам нещо различно. Не знам как да спра хората да не ме съдят за това, че съм различна!
Кажете ми, това съдба ли е, или скапан късмет ?
Мечтата ми е да се занимавам с изкуство да стана режисьорка или сценаристка и съм готова почти на всичко за тази моя мечта. Но нещата в моят случай не са толкова лесни.
Никога не съм имала сплотено семейство и с години наред гледах драмите между баща ми и майка ми. Баща ми беше местен бизнесмен, държеше ресторант, двамата с майка ми имаха официален развод, но живяха под един покрив, просто в две различни стаи.
Той много искаше да поема бизнеса му, но аз не исках, развратния му живот, любовниците, приятелите, които бяха с него само заради това, че им плаща сметките ме очуждиха и огорчиха до крайна степен.
Не исках да съм част от неговия живот, дръпнах се настрана, защото не можех да дишам въздуха на онази кръчма с лицемерни хора.
Продължението, преди една година баща ми умря внезапно, остави ме в пълно неведение за случващото се с ресторанта му. Приятелите му, които до смъртния му час пиеха с него на масата започнаха да си търсят и да си искат разни вещи и неща.
Не оторизирани лица(лихвари) започнаха да си търсят стари борчове и да правят разни предложения. Научих, че има неизплатени заеми на стойност над 50 000лв. към банките. Целият ми живот се преобърна, а хората ме обвиняваха за дето не съм била до него.
Взех решението да продам стария ресторант за да покрия заемите и да мога да започна на чисто да следвам моите мечти.
Но нещата не се развиха както очаквах, благодарение на нелоялни брокери, адвокати и потенциални купувачи продажбата се забави до ден днешен и най-малкия лъч надежда вече се изпарява.
Бившата любовница на баща ми най-безцеремонно ме осъди за 5 000 лв. въз основа на запис на заповед и положението става още по - критично. Носят се слухове из малкото ни градче, никой ми няма доверие, всички ми пречат, а напрежението расте.
Вече не знам къде и как да напиша или да кажа, че просто искам да скъсам всякакви връзки с миналото си и да започна на чисто. Не знам как да го кажа, това че искам нещо различно. Не знам как да спра хората да не ме съдят за това, че съм различна!
Кажете ми, това съдба ли е, или скапан късмет ?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.3
Общо гласували: 3
51
42
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Майка ти къде е? Подкрепя ли те? Дано е до теб