Семейна съм, но още обичам първата си любов

Бях на 16, когато се запознах с едно момче и имахме връзка три години и половина.Това бе голямата ми любов и мислех, че без него светът свършва. Той влезе в казармата и аз го изчаках ( тогава казармата бе 1,6 месеца ) но, месеци преди да излезе започнах връзка с един колега.

В началото всичко беше на шега, и мислех че ще свърши бързо, но нещата се задълбочиха. Аз исках връзката ни да приключи (той знаеше за приятеля ми и даже сме излизали заедно), даже му казвах, че ще се омъжвам за приятеля си след като излезе от казармата, защото много се обичаме, но той ме молеше за още малко време и така си продължаваха нещата.

През това време приятелят ми се уволни. Той си беше ревнив и си остана такъв. Нещата се усложниха и ние се разделихме по моя молба, разбира се след скандал. Имах чувството, че ще умра след тази раздяла, но знаех, че не може да продължава и така.

Останах с колегата си и продължих връзката си с него и след 4 години се оженихме. Сега имаме 15 години брак и две прекрасни деца.Не съм била лишавана от нищо, не съм била и ограничавана, но чувствата ми към него не бяха силни и страстни, а може би изпитвах привързаност и сигурност.

Съпругът ми показваше, че много ме обича и държи на мен и децата. Знаех, че бившия ми приятел се ожени един месец след мен и замина в чужбина със семейството си.
Един ден случайно се срещнахме и пихме кафе. И двамата треперехме като ученици от вълнение и страст, а на мен ми се подкосиха краката и се чувствах като на 16.

Той ми предложи интимна близост, но отказах, въпреки че изгарях от желание да бъда с него. Дадох си сметка, че през годините не съм го забравила за миг и винаги съм мислела за него и съм го жадувала.

Стана така, че той всяка година си идваше лятото и намираше време да ми се обади и да пием кафе. Едната година съпругът ми отсъстваше от страната, а децата ми бяха на лагер. Повярвайте ми мислех, че след като го направя ще се чувствам виновна, но не бях на седмото небе от щастие.

Започнахме всяка година когато той си идваше да се виждаме интимно за по няколко часа, а аз ги чаках тези дни като.

Преди две години ходих на почивка в страната, в която е той с една приятелка, но в друг град, може би на 800 км разстояние един от друг. Аз му казах къде и кога ще бъда и той дойде при мен като ми сподели, че тръгва към мен и се чувства така сякаш лети от щастие и няма сила, която да го спре да дойде при мен и да сме заедно. Повярвайте ми изкарах незабравими 24 часа.

След това се чувахме по-често, но за съжаление разстоянието между нас е голямо. Изгарям от любов и желание да бъда с този мъж, но за съжаление това е невъзможно по ред причини.

Не съм и много щастлива в брака си и там имам проблеми, даже децата ме караха да се развеждам, но по финансови причини се търпим.

Посъветвайте ме какво да правя. Как да постъпя за да се успокоя и да живея по-спокойно, без да се терзая. И двамата искаме да сме заедно и единственото, за което се сещам е евентуално на стари години да се съберем когато децата и на двамата пораснат и няма да имат такава голяма нужда от нас.