Родителите ми ме изгониха заради това,че съм различен.

Здравейте, не съм много сигурен дали това е правилната категория, но е свързано със семейството ми.
Първо да се представя казвам се Престан от България съм, но майка ми е решила името ми да не е българско..и честно казано аз си го харесвам..на 19 години съм и от средата на Февруари месец 2012 живея и уча (1 семестър) в САЩ.

Моят проблем започна когато бях на 10. Тогава започнах да се чувствам странно в компанията на момчета..започнах да се интересувам повече от тях от колкото от момичетата а повярвайте ми в класа ми имаше много хубави момичета.. Тогава си казах не може да е истина...трябва да се поправя..започнах да излизам само с момичета..но не..Проблемът ми ескалира когато бях на 14. Имах няколко приятелчета, които вече бяха правили секс...и започнаха да ми се подиграват...Тогава осъзнах,че вече не съм нормално момче..привличаха ме момчета (продължава да е тъка) и исках всичко това което "приятелите" ми казваха, че са правили с момичета - аз да го правя с хора от моя пол..

Когато бях на 15 се срещнах с едно момче в маршрутката..седнах до него и започнахме да си говорим..оказа се, че и двамата живеем в един район..пътувахме дълго, а през това време обсъждахме живота на различните..тогава разбрах, че и той е като мен...Когато слязохме на спирката..си разменихме номерата на домашните телефони и се прибрахме...След няколко дена му се обадих и му казах да дойде в нас...той дойде и да го кажем просто от малко сок който бях сипал в чаши всичко мина в един бурен следобед..Беше болезнено но и неповторимо и много хубаво..След това излизахме, но както всички знаем всичко хубаво си има край...

ИИИ ето я кулминацията на проблема ми..преди 2 години родителите ми ме хванаха в едно заведение да се целувам с едно момче..тогава баща ми дойде..започна да вика...скарахме се и тогава той ме удари и ме обиди по най-грозния начин...каза ми да ставам веднага..И аз нямах избор и станах и тръгнах с него и майка ми..През целия път не проговорих...а то и нямаше как защото те вървяха на 2 метра от мен преносно казано). Когато влязохме вкъщи баща ми ме блъсна и аз естествено загубих равновесие, но не паднах..Отново започна да ми вика...да ме обижда...а майка ми седеше до него и плачеше...Аз не казах нищо просто си мълчах ..не се чувствах виновен за нищо просто съм такъв..На другия ден, когато се върнах от училище..видях, че майка ми е в стаята ми..когато влязох я видях да плаче над албумите ни..седнах до нея и и казах, че аз с нищо не съм по различен от това което бях..единствената разлика е, че харесвам момчета, а не момичета..Тя стана и ми каза, че това не е нормално и, че ако искам да остана в този дом трябва да се поправя..Аз и отвърнах, че няма как да стане това. Тогава тя извади от шкафчето за обувки ключа за стария ни дом и ми каза, че е по добре да съм там...Този дом беше във Варна..а аз съм от Добрич по принцип, а сега съм в САЩ..Че така де, нямах избор и се изнесох...Сега съм на 19 уча кино режисура в Холивуд много съм щастлив имам си приятел от 1 година почти но ми липсва семейството...не съм ги виждал от както се изнесох във Варна - тогава само майка ми идваше от време на време, а иначе ми пращаха по пощата пари..Сега си идвам в България, но не ги притеснявам защото не искам проблеми..,но винаги когато съм в България им казвам..но само до там..

Искам да кажа нещо - моля ако има родители в този сайт и ако попаднете на тази история замислете се, моля ви, върху това, че може би детето ви е хомосексуално, но просто не ви споделя от страх да не го отблъснете..Говорете с него, но не се мъчете да го поправите..

Благодаря, предварително на всички, които ще прочетат тази история.

И ако коментирате без обиди моля..всеки си живее живота както иска