Необяснимото чувство..

Зравейте!
Аз съм момиче на 16 години..... Харесвам едно момче, което е с 1 година по-малко от мен...Той е на 15.. За мен това не е проблем, защото първо обичта не се мери с години, красота и т.н... Той е по-висок от мен и даже не изглежда на 15... Говори ми толкова мило...

Казвал ми е толкова хубави неща, имаме доста спомени заедно...Но нищо не е минавало по между ни....Знаем, че се харесваме, но....Той е срамежлив...Но с времето малко го преодолява, но не съвсем...

Споделяла съм това и с мои приятелки...Винаги са ми казвали, че си отиваме много... Просто харесваме се, уважаваме се, ценим се...Просто си личи от всякъде...Учим в едно училище... За мен има нещо, което ме кара да се замислям, че е причината никога да не може да тръгнем...

Той е християнин, а аз мюсюлманка.. Причината е само и само тази....Не знам...Той е казвал, че аз съм точната за него, а аз си мисля, че ако не бъда с него с никой друг не мога да бъда..Искам само и само него...Всеки ден почти си говорим...Всеки ден...

Но в мен нещо все плаче, защото си мисля, че никога няма да бъдем заедно...От самото начало до ден днешен той винаги ми говори мило и ми казва, че е така, защото го заслужавам... Просто много се разбираме..Не знам какво още да кажа..

Приятели...Кажете ми какво мислите...Благодаря Ви предварително...
Отговорите и съветите Ви ще ме успокоят....