Влюбих се в женен с дете
редакция:
Здравейте! Казвам се Лилия, на 21 съм. Живея и уча в София. Висока съм 168 имам руса коса и зелени очи.Ходя на фитнес и имам добра фигура. (да добиете представа). Чудя се как да започна. Ще започна от самото начало.
С моя приятелка, на име Кристина бяхме в столично заведение, когато до Криси седна непознат за мен мъж на видима възраст 25-27 години, мургав, висок с атлетично тяло и прекрасни черни очи. Поговориха с Криси, след което тя ме запозна с него.
Ще го нарека просто "Н". Трябва да призная, че чара и дрезгавия му, твърд глас ме завладяха още в първата секунда. "Странникът" си тръгна и този ден изобщо и не стана дума за него. На следващия ден, бях на лекции, когато Криси ми се обади и ми каза, че "Н" е искал номера ми и тя му го е дала.
Като чух това изпитах някакви странни смесени чувства. Хем бях ядосана от това, че раздава номера ми наляво-надясно без мое разрешение, хем се зарадвах, че хубавецът е проявил интерес към мен. Още същата вечер той ми се обади и ме покани да идем заедно на клуб. Съгласих се.
Отидохме в един известен столичен клуб само двамата. Прекарахме си страхотно. Когато си тръгнахме, той ме изпрати до вкъщи. Поканих го да влезе, за да хапнем нещо. В крайна сметка не хапнахме нищичко, защото той "ми налетя" още от вратата!
Блъсна ме до стената и започна да ме целува. Докосваше ме навсякъде и аз бях на ръба да експлодирам. О, Боже мили, колко го исках точно в този момент. Но, явно женския морал надделя над страстта и желанието ми и не правих секс с него.
Продължихме да се виждаме 8 месеца. Обичах го до полуда, както и той мен. Той е втория мъж в живота ми. Всичко вървеше идеално. секса беше несравним. Правехме го всеки ден и бяхме постоянно заедно. Имах му доверие и не си позволявай да преглеждам фейсбука му, или да се ровя в телефона му.
Един ден обаче, той беше в банята, а аз реших да разгледам нашите снимки от предната вечер и ненадейно се натъкнах на много снимки жена горе-долу на неговата възраст и малко момиченце. Усетих за какво става въпрос. Попитах го веднага, а той си призна, че е женен от 4 години и има дете, но жена му е била най-голямата грешка в живота му.
Изгоних го от вкъщи и 1 месец не поддържах никакъв контакт с него. Той ме следеше непрекъснато, а аз го обичах повече от себе си дори...проклетото копеле, което ме беше лъгало толкова дълго. Един ден ми написа СМС: "Вдигни си скапания телефон, важно е!".
Вдигнах телефона и той каза, че незабавно трябва да се видим с претекста, че трябва да ме запознае с някого. Беше ми много любопитно и се срещнахме в едно кафене.
Паркира джипа си и първо ми се стори, че е сам, след това от предната седалка свали малка, руса кукла, която, макар и светличка, има чертите на баща си. "Н" дойде при мен и ме прегърна. Седнаха с малката. Той й каза: "виж тате, т'ва е една моя много добра приятелка, може да и казваш 'кака Лили'.
попитах малката сладурана как се казва и тя ми каза "Никол". Очевидно се срамуваше. Ха-ха принцесата, беше кръстена на татко си. Та така... от този ден нататък, започнахме да се виждаме отново с "Н", но този път той взимаше и Николче с нас понякога. И така 2 години. Обичам го повече от всичко. Обичам и Николче. Луда ли съм? Какво да правя кажете ми, моля ви!
С моя приятелка, на име Кристина бяхме в столично заведение, когато до Криси седна непознат за мен мъж на видима възраст 25-27 години, мургав, висок с атлетично тяло и прекрасни черни очи. Поговориха с Криси, след което тя ме запозна с него.
Ще го нарека просто "Н". Трябва да призная, че чара и дрезгавия му, твърд глас ме завладяха още в първата секунда. "Странникът" си тръгна и този ден изобщо и не стана дума за него. На следващия ден, бях на лекции, когато Криси ми се обади и ми каза, че "Н" е искал номера ми и тя му го е дала.
Като чух това изпитах някакви странни смесени чувства. Хем бях ядосана от това, че раздава номера ми наляво-надясно без мое разрешение, хем се зарадвах, че хубавецът е проявил интерес към мен. Още същата вечер той ми се обади и ме покани да идем заедно на клуб. Съгласих се.
Отидохме в един известен столичен клуб само двамата. Прекарахме си страхотно. Когато си тръгнахме, той ме изпрати до вкъщи. Поканих го да влезе, за да хапнем нещо. В крайна сметка не хапнахме нищичко, защото той "ми налетя" още от вратата!
Блъсна ме до стената и започна да ме целува. Докосваше ме навсякъде и аз бях на ръба да експлодирам. О, Боже мили, колко го исках точно в този момент. Но, явно женския морал надделя над страстта и желанието ми и не правих секс с него.
Продължихме да се виждаме 8 месеца. Обичах го до полуда, както и той мен. Той е втория мъж в живота ми. Всичко вървеше идеално. секса беше несравним. Правехме го всеки ден и бяхме постоянно заедно. Имах му доверие и не си позволявай да преглеждам фейсбука му, или да се ровя в телефона му.
Един ден обаче, той беше в банята, а аз реших да разгледам нашите снимки от предната вечер и ненадейно се натъкнах на много снимки жена горе-долу на неговата възраст и малко момиченце. Усетих за какво става въпрос. Попитах го веднага, а той си призна, че е женен от 4 години и има дете, но жена му е била най-голямата грешка в живота му.
Изгоних го от вкъщи и 1 месец не поддържах никакъв контакт с него. Той ме следеше непрекъснато, а аз го обичах повече от себе си дори...проклетото копеле, което ме беше лъгало толкова дълго. Един ден ми написа СМС: "Вдигни си скапания телефон, важно е!".
Вдигнах телефона и той каза, че незабавно трябва да се видим с претекста, че трябва да ме запознае с някого. Беше ми много любопитно и се срещнахме в едно кафене.
Паркира джипа си и първо ми се стори, че е сам, след това от предната седалка свали малка, руса кукла, която, макар и светличка, има чертите на баща си. "Н" дойде при мен и ме прегърна. Седнаха с малката. Той й каза: "виж тате, т'ва е една моя много добра приятелка, може да и казваш 'кака Лили'.
попитах малката сладурана как се казва и тя ми каза "Никол". Очевидно се срамуваше. Ха-ха принцесата, беше кръстена на татко си. Та така... от този ден нататък, започнахме да се виждаме отново с "Н", но този път той взимаше и Николче с нас понякога. И така 2 години. Обичам го повече от всичко. Обичам и Николче. Луда ли съм? Какво да правя кажете ми, моля ви!
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
3.5
Общо гласували: 41
510
411
310
210
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Мисля си, че познавам "Н" и повярвай ми ти си поредната...............
Живота си е твой, но запомни: "Не се гради щастие, върху чуждо нещастие"
И не се прави на майка на чуждо дете, майката е свята! Но това ще го разбереш, когато станеш ти майка. И помни тогава няма да ти е приятно, ако си от другата страна!
Живота е пред теб.........
Ако си сигорна в чувствата си не се колебай да бъдеш щастлива.
Ще получаваш и насърчения и злобни коментари от рода на "не те ли е срам да разбиваш семейства? и не помисли ли за горката жена и как ще се отрази това на детето? " и Т.Н.
В крайна сметка живота е един.Има хора които цял живот търсят истинската любов и никога не я срещат.Ако мислиш че той е твоето щастие не се колебай.
Пожелавам Ви много щастие и дано избора ти е правилен.
Радвам се за вас!
Смело напред и ако единствената причина да се колебаеш е детето я забрави и нека се разведе, кой е виновен не е важно, такива неща се случват.