Да ги зарежа ли и двамата
редакция:
Здравейте. Аз съм момиче на 17, от няколко месеца се срещам с мъж доста по-голям от мен (32г. -разведен)обожавам срещите с него чувствам се прекрасно и понеже имаме доста проблеми вкъщи родителите ми са разведени с него не мисля за нищо, много съм спокойна с него съм себе си, чувствам че не съм му безразлична.
В същото време пък преди около 1-2 седмици започнах да се виждам с още едно момче (25г. ) всичко започна уж по приятелски но нещата стигнаха до секс, чуваме се пишем си, но няма изгледи за сериозна връзка а и от съвсем скоро се познаваме. . Какво да правя, да продължа ли с този които ме прави щастлива, или да спра да се занимавам и с двамата? Кажете мнението си, объркана съм
В същото време пък преди около 1-2 седмици започнах да се виждам с още едно момче (25г. ) всичко започна уж по приятелски но нещата стигнаха до секс, чуваме се пишем си, но няма изгледи за сериозна връзка а и от съвсем скоро се познаваме. . Какво да правя, да продължа ли с този които ме прави щастлива, или да спра да се занимавам и с двамата? Кажете мнението си, объркана съм
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
3.8
Общо гласували: 8
51
44
33
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Или с две думи казано не губиш нищо от цялата ситуация а само може да спечелиш.Може би единственият минус е че ще те наричат к*рва и други тем подобни , но какво ти пука. Нека завиждат.
Успех
Според мен, зарежи и двамата, и си намери свестен човек около твоите години. Тия и двамата са с теб, защото в момента им се ебе нещо свежичко.Нищо повече.
Относно другото момче .. не си споменала с него как се чувстваш, какво изпитваш и т.н., но ако имаш някакви симпатии към него (което е вероятно, след като сте правили секс), те съветвам да не се отказваш така лесно. Изчакай да видиш какво ще стане. Жалко ще е двама човека, които биха били страхотна двойка, просто да се подминат с оправданието "Беше просто секс.". В крайна сметка никога не се знае :P Може той да не знае ти доколко сериозно приемаш нещата, заради годините ти. Поговорете. :)
Та от цялата тази работа исках да ти кажа, да се отпуснеш и да действаш така, както го чувстваш. Не си налагай да постъпваш по определен начин, само защото така ще е правилно. Цифрата на годините не определя възрастта на душата. Действай така, че един ден да не се питаш "Какво ли щеше да бъде". Вземи решенията си, когато си сигурна в тях, дори и това да значи, да продължиш още известно време в това положение.
Коментарът стана малко дълъг. Ще се радвам след време да напишеш тук как си постъпила и какво е станало. Каквото и да решиш, нека да те направи щастлива. Успех! :)