Ако никога не беше я познавал – моята малка тайна 

         Дълбоко в себе си всеки пази своите малки мръсни тайни. Колкото и да е трудно да се говори за тях, днес реших да разкажа моята.  

         Тази история започна в един топъл съботен следобед, когато малка група млади се разхождаха в двора на едно старо училище. Унесени в разговорите си, те не забелязаха кога аз и приятелката сме пресекли пътя им. Заговорихме се. Последва и запознанство, но това което най-много ме впечатли, 0бе едно момче на име Любо. „Какво хубаво име има това момче“ – мислех си аз – „ …и какъв топъл кадифен поглед! “ Не спирах да го гледам. Имаше нещо различно, което не бях виждала у никое друго момче. Привличаше ме.  

         Неусетно денят се изтърколи – шеги, закачки, много смях… И някак си от този миг ликът на това момче се запамети в мислите ми. Все още не мога да намеря подходящите думи, за да опиша емоциите си. Каквото и да правех, където и да ходех – все за него мислех. „ Как ли е в този момент, какво ли прави, дали ме е забелязал онзи ден? ! А ако сега го срещна някъде, какво ли ще стане“ – суетях се аз.  

         Един ден, докато се разхождах на добре познатото място – в двора на старото училище го видях - момчето, което бе завладяло мислите ми. Той стоеше сам на една пейка. Изглеждаше замислен. Реших да действам спонтанно. Забравих за всякакви предразсъдъци и се затичах към него.  Заговорих го.

Усмихнах му се и чак сама се изненадах от думите, които казах. Ръцете ми трепереха. Опитвах се да не издам вълнението си! Не знаех как ще реагира, ако му предложех да се разходим. Очевидно той, може би, не смееше да направи първата крачка. Минута по-късно, неочаквано, до нас се настани моята приятелка – Марияна. Това ми дойде изключително изненадващо и объркващо. Точно сега аз бях само на сантименти от него!

Усещах аромата на парфюма му. Бях толкова близо, само едно докосване ни делеше един от друг! Не посмях. Беше ни обхванало неловко мълчание, което нито той, нито аз смеехме да нарушим. Марияна включи музика от телефона си го заговори. Поиска му телефона. Не се срамуваше. А той беше усложлив и го даде.

 Завладя ме познатото любопитство, макар че вътрешно изгарях от яд, заради нахалната постъпка на приятелката ми. Приближих се и започнах да разглеждам сменящите се фотоси. На много от тях присъстваше едно момиче. Беше много хубаво. Усетих как нещо ме прободе в гърдите. Започна да ми става горещо. Чувствах се не на място. Имах нужда от време, за да остана за известно време сама. Извиних се и ги оставих.  

Поех по пътя забързана. Унесена в мисли, не разбрах кога Марияна ме е настигнала.  
Въпреки нахалното й поведение, според мен, реших да я попитам: "Кажи ми, знаеше ли че той си има приятелка! ? "

"Да но… защо? ! ? – отговори ми и последва дълга пауза. Замисли се. – "Нима… ти го харесваш"

"Спокойнооо" – усмихна се странно Марияна. Наистина имаше нещо необикновено в поведението й тази вечер. Виждах я в неподозирана за мен светлина. –" Ти искаш ли да си с него? ! ? ! ! ! " - ме попита. Не знаех какво да отговоря. Като че ли ме предизвикваше. Аз исках да съм с него повече от всичко! ! ! Каквото и да правех все за него си мислех.  Но дали можеше да се получат нещата и да бъдем заедно, въпреки че не бе сам? !

"Мога да ти кажа начин, чрез който ще забрави за нея. " - прошепна ми дяволито тя.

     Инстинктивно поклатих глава. Не се замислих какво ще последва изобщо! . Затворих очи и се унесох в мечти. Чувството, че с Любо бихме могли да бъдем заедно не можеше да се опише!

" Да" - казах й аз и без да се замисля й се доверих. Лекомислено беше!

        Усмихвах се и си представях че с него сме заедно и вървим ръка за ръка. Моята довереница ми разказа история за това как усвоила изкуството на хипнозата от някакви уроци. Тя посещавала лекциите на виден професор по психология. Казваше, че тя можела да направи същото. Нищо лошо нямало да се случи. Не се замислях за лъжата, с която се захващам и манипулацията, която щях да използвам. Мислех единствено, че искам да бъда заедно с това момче.  

"Ще видиш, че всичко ще се нареди! Много бързо той ще забрави онази… Само ми имай доверие и ще си ми много благодарна един ден! " – продължи да ме убеждава Марияна. Тогава не се замислих какво говореше тя. Навярно съм била опиянена от факта, че имам реалната възможност да бъда с човека, завладял мислите, душата и сърцето ми!

        Минаха няколко седмици. Всичко се случи както бе го описала тя. Имам ли право да съжалявам за всичко, което се случи! ? Прегърна ли го, изпитвам угризения! Зная, че постъпих грешно, но нямам ли право да се боря за щастието си? ! Понякога се чудя как би реагирал моят възлюбен, ако узнае за моята малка мръсна тайна? ! ? !

Кажете ми, вие какво мислите? ? ?