Ezine.bg»Споделени Истории»Искрено и споделено»Толкова неуверена и психически слаба не съм се чувствала никога
Толкова неуверена и психически слаба не съм се чувствала никога
редакция:
Здравейте! Аз съм момиче на 24 години, на прага да завърши висшето си образование. Имам прекрасни родители, сестра и приятели, сега ми остава да завърша, започна да работя по специалността си и да намеря човека до себе си.
Пиша тук, защото след тежка връзка, в която бях изгубила себе си, а тъкмо бях успяла да постигна напредък в увереността си, смелостта и т. н. . всичко тръгна надолу. Толкова неуверена и психически слаба не съм се чувствала никога. Чувствам постоянно притесние и неувереност и прекалено много ги мисля нещата, хем знам, че именно това води до тези притеснения.
Яд ме е на себе си, защото си бях казала, че никога няма да позволя на един мъж да ме превърне в това, в което съм в момента, ноо уви - първа истинска любов. Много са верни приказките на хората, че любовта е сляпа, наистина е така. Не знам дали това е само причината да се чувствам така, но е наистина неприятно. Отделно и мрачното време допълнително помага.
Тревожи ме и това, колкото и тъпо да звучи, че не знам дали и кога отново ще мога да се доверя и допусна някой в живота си-а така силно искам да раздавам любов. От известно време не мога да се зарадвам на почти нищо така истински. . Знам, че всичко ще се оправи рано или късно, но все пак ако има някой, който може със съвет да помогне за това, бих била благодарна!
Пиша тук, защото след тежка връзка, в която бях изгубила себе си, а тъкмо бях успяла да постигна напредък в увереността си, смелостта и т. н. . всичко тръгна надолу. Толкова неуверена и психически слаба не съм се чувствала никога. Чувствам постоянно притесние и неувереност и прекалено много ги мисля нещата, хем знам, че именно това води до тези притеснения.
Яд ме е на себе си, защото си бях казала, че никога няма да позволя на един мъж да ме превърне в това, в което съм в момента, ноо уви - първа истинска любов. Много са верни приказките на хората, че любовта е сляпа, наистина е така. Не знам дали това е само причината да се чувствам така, но е наистина неприятно. Отделно и мрачното време допълнително помага.
Тревожи ме и това, колкото и тъпо да звучи, че не знам дали и кога отново ще мога да се доверя и допусна някой в живота си-а така силно искам да раздавам любов. От известно време не мога да се зарадвам на почти нищо така истински. . Знам, че всичко ще се оправи рано или късно, но все пак ако има някой, който може със съвет да помогне за това, бих била благодарна!
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
0
Общо гласували: 0
50
40
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари