Колегата ми е влюбен в мен и вече ме тормози
редакция:
Реших да споделя моята история, защото искам да получа съвет, както от жени, така и от мъже - от всички гледни точки.
Семейна съм с две деца и може да се каже, че водя нормален спокоен живот, до като не започнах работа в голям офис.
Включих се в чествания на празници, рождени дни и т. н. Забелязах, че един от колегите ми, доста по-млад и притеснителен на вид започна да ми оказва много голямо внимание, станахме приятели във Фейсбук, скайпове, телефони, неща, които си разменихме всички от офиса. .
Та този колега започна да ми пише незначителни на вид съобщения, сутрин и вечер, само да влезех в скайпа и подкарваше диалози на секундата, до като в един момент не ми призна, че е влюбен в мен, че не очаква нищо, защото знае, че имам семейство, но настояваше да пием кафе след работа или ми носеше шоколади и сладки в почивките.
И все търсеше повод да ми звъни по телефона. С две думи, толкова ми досаждаше, че един ден излязох от кожата си, повиших му тон и дадох да разбере, че не ми е приятна тази ситуация. . .
От тогава ме гледа като "бито куче", но продължава с атаките, уж невинни на пръв поглед. Може би ще напусна работата, която ми харесва, а едва си я намерих. . . Какво да правя?
Семейна съм с две деца и може да се каже, че водя нормален спокоен живот, до като не започнах работа в голям офис.
Включих се в чествания на празници, рождени дни и т. н. Забелязах, че един от колегите ми, доста по-млад и притеснителен на вид започна да ми оказва много голямо внимание, станахме приятели във Фейсбук, скайпове, телефони, неща, които си разменихме всички от офиса. .
Та този колега започна да ми пише незначителни на вид съобщения, сутрин и вечер, само да влезех в скайпа и подкарваше диалози на секундата, до като в един момент не ми призна, че е влюбен в мен, че не очаква нищо, защото знае, че имам семейство, но настояваше да пием кафе след работа или ми носеше шоколади и сладки в почивките.
И все търсеше повод да ми звъни по телефона. С две думи, толкова ми досаждаше, че един ден излязох от кожата си, повиших му тон и дадох да разбере, че не ми е приятна тази ситуация. . .
От тогава ме гледа като "бито куче", но продължава с атаките, уж невинни на пръв поглед. Може би ще напусна работата, която ми харесва, а едва си я намерих. . . Какво да правя?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
3.7
Общо гласували: 6
52
41
32
21
10
Дай твоята оценка:
Коментари
В никакъв случай не напускай своята работа, още повече, че я обичаш и трудно си я намерила. Ако станат толкова зле нещата се обърни където трябва - мениджър, шеф, т.н. В други страни и за много по-малко от това пищят за сексуален тормоз. Разбира се това нека е наистина последен вариант, първо се опитай да тушираш нещата по мирен път :)