Влюбена съм отново в първата си любов
редакция:
На 48 г. съм, омъжена от 20 г. Нямам проблеми в брака си и децата ми са пораснали. Скоро видях първата си любов/не се бяхме виждали 25 г. /, познахме се веднага и си казахме само здравей, но прехвръкнаха такива искри, че се уплаших другите да не забележат /не бяхме сами/.
От тогава не спирам да мисля за него и искам да правя любов с него отново поне веднъж. Не искам да нараня мъжа си, нито неговата жена, но го желая, а и той мен. Това от което се страхувам е дали ще успеем да скрием добре връзката си от всички, за да не нараним близките си. Моля който е преживял нещо подобно, да сподели.
От тогава не спирам да мисля за него и искам да правя любов с него отново поне веднъж. Не искам да нараня мъжа си, нито неговата жена, но го желая, а и той мен. Това от което се страхувам е дали ще успеем да скрием добре връзката си от всички, за да не нараним близките си. Моля който е преживял нещо подобно, да сподели.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.6
Общо гласували: 5
53
42
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
И тъй като съм човек, който има много голям самоконтрол над себе си,всеки път действах според това, което ми казва съвестта, убеждавах себе си, че е най-правилно да се постъпва според нормите наложени в обществото, не се поддавах на емоции.
Сега от дистанцията на времето си давам сметка , че не си е струвало.Разбирам колко много съм изпуснала от живота , но не мога да се върна назад.
И най-глупавото е че преди да действам аз винаги оглеждам ситуацията от всички страни, мисля дали ще отговоря на очакванията на околните, дали ще засегна някого, дали ми подхожда , ще получа ли одобрение от важните за мен хора, присъщо ли ми е и куп други въпроси.
Всяко взето от мен решение се е базирало , според това , което е най-правилно.
За огромно мое съжаление обаче разбрах ,че животът не е справедлив !
Заблуждавах се ,че хората са длъжни да се отнасят към мен с подобаващото отношение и уважение което проявявам аз към тях, но уви - платих си за всяко сторено добро.
А пропуснатите шансове няма кой да ми ги върне.
Ти сама прецени за себе си, аз за мен разбрах , че бариерите които си поставях в името на това да спестя нечия болка бяха напълно излишни , мен никой не ме пожали, никой не ми спести разочарованието от действията и от думите си.