Синът ми се срамува, че съм чистачка
редакция:
Здравейте на всички потребители на сайта искам и аз да споделя моята история.
Много съм тъжна в последно време, от почти 2 години нямах работа, само мъжът ми работеше на малка заплата и някак си се издържахме тримата със сина ни но парите започнаха да не стигат, много разходи по момчето защото е в гимназия и все за нещо трябват пари.
След доста мъки и приятелско рамо успях да намеря работа в неговото училище като чистачка. Градът е малък и друга работа за неквалифицирани като мен не предлагат. От септември тази година започнах да работя но за месец и половина вече не издържам на тормоза от страна на учениците.
Някои ни се подиграват на всички чистачки, понякога ни обиждат, идват в междучасията и се държат потресаващо. Нямат никакво възпитание и уважение към възрастните, имам колежки които са на възраст и тях обиждат и се подиграват.
Най-лошото е че се подиграват и на сина ми, той е в 10 клас и много от съучениците са ме виждали и съм чувала как му се подиграват и му казват иди помогни на майка ти че виж колко е мръсно синът ми понякога ме подминава в коридора и се прави че не ме вижда когато е с приятели и виждам че го е срам, не съм го възпитавала така но се опитвам да го разбера.
Искахме да се оплачем на директора но той като идва в училището няма време да ни обърне внимание. Казахме на учителките че техните ученици ни се подиграват и се държат неуважително с нас но от тогава става по лошо. Някой идваха да ни викат как може да се оплакваме от тях на класните им, че нямало да имат хубави оценки и тн.
Не съм очаквала такова държание от 16-17-18 годишни, много се възмущавам но не знаем с колежките какво може да направим. Най-накрая си намерих работа, правя го и заради сина ми, за да има малко повече пари в къщи, не мога да си позволя да напусна защото на знам после още колко време ще стоя без работа и мъжът ми ще се мъчи сам да изкарва за прехрана.
Много съм тъжна в последно време, от почти 2 години нямах работа, само мъжът ми работеше на малка заплата и някак си се издържахме тримата със сина ни но парите започнаха да не стигат, много разходи по момчето защото е в гимназия и все за нещо трябват пари.
След доста мъки и приятелско рамо успях да намеря работа в неговото училище като чистачка. Градът е малък и друга работа за неквалифицирани като мен не предлагат. От септември тази година започнах да работя но за месец и половина вече не издържам на тормоза от страна на учениците.
Някои ни се подиграват на всички чистачки, понякога ни обиждат, идват в междучасията и се държат потресаващо. Нямат никакво възпитание и уважение към възрастните, имам колежки които са на възраст и тях обиждат и се подиграват.
Най-лошото е че се подиграват и на сина ми, той е в 10 клас и много от съучениците са ме виждали и съм чувала как му се подиграват и му казват иди помогни на майка ти че виж колко е мръсно синът ми понякога ме подминава в коридора и се прави че не ме вижда когато е с приятели и виждам че го е срам, не съм го възпитавала така но се опитвам да го разбера.
Искахме да се оплачем на директора но той като идва в училището няма време да ни обърне внимание. Казахме на учителките че техните ученици ни се подиграват и се държат неуважително с нас но от тогава става по лошо. Някой идваха да ни викат как може да се оплакваме от тях на класните им, че нямало да имат хубави оценки и тн.
Не съм очаквала такова държание от 16-17-18 годишни, много се възмущавам но не знаем с колежките какво може да направим. Най-накрая си намерих работа, правя го и заради сина ми, за да има малко повече пари в къщи, не мога да си позволя да напусна защото на знам после още колко време ще стоя без работа и мъжът ми ще се мъчи сам да изкарва за прехрана.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
3
Общо гласували: 9
52
41
31
25
10
Дай твоята оценка:
Коментари
г-жо Срамна работа няма!На Вас , затова Ви се лаща, да сте чистачка, има директор, който може да се справи с положението Ви! Ако не напишете жалба за тормоз.. има много начини да накарате загезените пубери, да Ви уважават! Търсете правата си.За това сте в такава ситуация, както и много други работещи, като Вас. Търсете си правата хора, навсякъде и по всяко време ... тука помощ само морална може да получите. И съм Изумена... от съветите на половината неграмотници даващи Ви съвети... Продавам Буквари.
Госпожо, поговорете със сина ви. Нека да ви каже как се чувства. Просто повечето уроци се учат годините. И той ще порасне и той има семейство, за което да се грижи... Тогава ще ви разбере. А, вие като възрастен и човек минал през пубертета бъдете по-смирена към него. Комуникацията е задължителна част от всяка връзка, не я подценявайте.