Защо хората ми омръзват толкова бързо?

Здравейте, аз съм момче на 18 години под псевдонима Виктор Русев и днес ще ви споделя историята си.

Всичко започна преди около 5 години, когато се запалих страшно много по психологията. Някак разбрах, че това е моето нещо и искам да се занимавам с това постоянно. Прилагам психологически похвати през цялото време. Не мога да спра да анализирам хората и техните движения, думи, паузи между изреченията, всяко едно потрепване на окото. Това е моята страст и със времето съм се развил прекалено много за възрастта си. Тук идва и проблемът. . .

От една страна ми харесва да се запознавам с нови хора, които да са предизвикателство, които да стимулират мозъка ми и да ме карат да се развивам. По време на анализите на такива хора, аз ги обграждам с внимание (Премерено според личността) и ги засипвам с въпроси (Подходящи, уместни, не засягащи прекалени лични теми). Това за мен е уникална тръпка и едно прекрасни изживяване, но всичко си има край. Проблемът ми е, че не мога да задържа тези хора в живота си.

Споделям с вас, защото тайничко се надявам някой да е преминал през това и да сподели опита си с мен. Бих се радвал да чуя и гледните точки на всички читатели.