Опитвам се да продължа напред
редакция:
АнонименНовак
Преди известно време споделих своята история как загубих най-обичания от мен човек - приятеля ми. Минаха месеци, стегнах се, завърших училище и влязох в университет. Скоро започнахме лекции, но ми е много трудно да говоря с колегите.
В момента, в който някой прояви интерес към мен аз се плаша. Приятелките ми казват да си намеря гадже, но не мога. Не мога да обичам някого, така както обичах него. Защо не могат да ме разберат? Постоянно мисля за него. Лягам и ставам с тази мисъл.
Вече преодолях първоначалния шок и сега всяка седмица ходя на гробищата, за да запаля свещ и да прекарам малко време с него. Родителите ми ме мислят за луда. Нормално ли е да се държа така 9 месеца след като го няма или наистина съм луда?
В момента, в който някой прояви интерес към мен аз се плаша. Приятелките ми казват да си намеря гадже, но не мога. Не мога да обичам някого, така както обичах него. Защо не могат да ме разберат? Постоянно мисля за него. Лягам и ставам с тази мисъл.
Вече преодолях първоначалния шок и сега всяка седмица ходя на гробищата, за да запаля свещ и да прекарам малко време с него. Родителите ми ме мислят за луда. Нормално ли е да се държа така 9 месеца след като го няма или наистина съм луда?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 4
51
42
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Поне аз познавам една дет е доста добре.
Наскоро едни приятели ходиха и бяха шашнати кви неща говорят.
Като цяло, мъртвите са много по щастливи от нас и ни желаят най-доброто.
И те много се товарят като видят как някой страда заради тях - даже и тях им пречи това!
Според мене, просто се опитай да се настроиш с мисълта че тоя пич е на по добро място, както и че той ти желае най-доброто и заради трябва да търсиш нова любов.