Религията ни раздели

Религията ни раздели
Здравейте! Много пъти съм чела историите на отчаяни хора, молещи за съвет, който би ги извел от "дупката", в която са попаднали и не могат да излязат. Е, реших и аз да споделя моята история, която започна преди 4 години.
Всичко започна в навечерието на рожденият ми ден.

Отидохме на дискотека да го отпразнуваме, очакваше се да е нормална, без изненади вечер и там срещнах него-момчето, което до ден днешен кара сърцето ми да бие, като лудо, краката да омекват, пеперуди да хвърчат в стомаха ми. Харесах го още щом го видях, той-мен, също. Не откъсвахме поглед един от друг, докато той не пое инициативата да се запознаем.

Тогава разбрах, че е турчин и живее в Турция. Това ни най-малко ме накара да не се видя с него отново, разменихме си телефоните и 2 дни по-късно се видяхме, отново. Охх, той беше все така прекрасен, мил. . бяхме се влюбили един в друг от пръв поглед - буквално. Излизахме всеки ден, докато си беше в България, а когато се прибра в Турция поддържахме контакт по скайп. . . . и така приказката ни продължи 6 месеца. .

През, които той си дойде още 2 пъти в България за по 2-3 седмици. Всичко беше повече от прекрасно, докато аз не намесих факта, че той е турчин(мюсюлманин), а аз българка и нямаме бъдеще заедно. Аз криех връзката си, почти никой не знаеше за него, за нас, докато той ме запозна със семейството си, роднините си, всички много ме харесаха.

Проблема беше в мен . . и не знам, може би това е причината за раздялата ни . . след 6 месеца връзка от разстояние. Той замина, без да ме потърси, спряхме да поддържахме връзка, реших че за него всичко в свършило, заради думите ми, които много са го засегнали . .

След 7 месеца започнах връзка с момче, с което съм до ден днешен, той започна връзка с момиче, когато дойде да живее в България, за да учи(реши го, докато бяхме заедно) и така двамата сме обвързани с други, вече 3-4 години, а аз не спирам да мисля за него- всеки ден, всяка нощ, сънувам, че сме заедно и сме Много щастливи и влюбени. .

Още го обичам с цялото си сърце, но не мога да приема факта, че той е турчин и ако съм с него, децата ми ще бъдат с турски имена, ще изповядват неговата религия и т. н. Обичам го въпреки, че съм с друг, мисля и че той изпитва нещо към мен. Винаги щом излизаме с една негова роднина, той идва. . .

Разбрах, че е било заради мен. . явно му липсвам, не знам, а единия път се опита да ме целуне. . какво значи. Дали ме обича? ! Аз живея с приятеля си, както и той с неговата, обвързани сме с други вече 3-4 години, очаква се да създадем семейство с тях, а аз не съм сигурна, че това е моя човек, въпреки че той много ме обича и дава всичко за мен.

Не спирам да мисля за момчето от турски произход. . . До ден днешен не знам как бих постъпила ако мога да съм с него отново. . дали факта, че сме от различни религии ще ни раздели отново, дали бих го приела и просто да бъда щастлива въпреки това, въпреки че всички ще ме подиграват за връзката ми с турччин. . бих ли си позволила щастие и да бъда с истинската си любов. . . . или да остана с човек, който ме обича, но аз не обичам? !
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Коментари (25)

Изпрати
Инчето
Инчето
24.10.2013 17:30
Подкрепям напълно коментара на Темида!Според мен колкото и европейски тип живот да водят хората от Арабския свят те си робуват на поговорката "Вълкът козината си мени,но нрава не".Нещата според мен са се наредили точно така както трябва,той си е взел жена,която ще си е по негов вкус и по вкус на родителите му,жена на която още от ранна възраст е наложено,че някой ден ще я дадат на точно определен мъж който да си прави каквото прецени с нея и т.н.Ти би ли желала такъв живот?
3
0
Темида
Темида
24.10.2013 14:19
Първо добре се запознай с начина живот, който ще водиш живеейки в Турция. Има вариант да е от анадолската част, където нравите са доста...остарели /фередже, къни, обрязвания и пр./ Със сигурност ще се сблъскаш с ужасно много трудности, които само любовта няма да компенсира. Религиозната пропаст е много сериозна и води до раздяла почти винаги, ако жената държи на себе си. НЕ се поддавай на чувството и после цял живот да си скубеш косите. Има доста книги на тази тема - прочети ги: "Не без дъщеря ми" и пр...И само не се заблуждавай, че той ще е по-различен от другите и това на теб няма да ти се случи...Когато вземеш окончателното си решение, то трябва да го направиш с ясно съзнание какво те чака! Сега ти се струва, че никой не си обичала повече от него, защото не си имала време да те разочарова, но любовта минава..., а после???
2
0
анонимен
анонимен
23.10.2013 19:35
Виж какво ще ти кажа аз:ако наистина се обичате по-добре да сте заедно!Не гледай какво ще кажат хората,най-добре колкото може по-скоро да се съберете,защото един ден(който със сигурност ще дойде)ще разбиете сърцата на хората до вас и повярвай ми тогава ще бъде по-болезнено от всякога!На този етап мога само да ти кажа това.Според мен трябва да послушай сърцето си!!!
0
1
ihtianderrr
ihtianderrr
23.10.2013 18:05
Твърде си комплексирана и търсиш проблема не там където е истинския проблем.
Аз не деля хората нито по религия, нито по произход. Не ги деля и по пол освен когато става въпрос за секс:)
Проблема е в отношението на мюсюлманите към жената, За тях тя не е човек, тя служи само за разплод и като домашна прислужница и като лична прислужница на мъжа. Да, отнасят се прекрасно към нея като грижа, внимание, нежност, но... както към вещ която мъжът притежава и има право да разполага с нея както и за каквото той си поиска. Родените от теб деца също са негова собственост и нямаш никакви права над тях. Твоето право като майка е единствено да се грижиш за тях, да им слугуваш.
Това ти го казва човек който познава добре тези хора особено тези които живеят в държави на изток от нас.
Такъв семеен живот може да води само мюсюлманка, защото тя от раждането си е възпитавана да бъде робиня на мъжа
3
0
Svetla Stoqnova
Svetla Stoqnova
23.10.2013 15:36
И моята история е подобна. Приятеля ми е турчин, но дойде да учи в БГ (роден е тук, но е заминал като е бил на 1 годинка, отраснал е в Турция) Заедно сме от 3 години почти, всички знаят за него, семейството ми го приема, но пък техните не знаят за мен. Доколкото разбирам те не искат българка за него. Незнам за в бъдеще как ще се развият нещата при нас, но с него искаме да имаме съвместен живот тук, в БГ. Децата ни да са с български имена. Той не държи толкова на религията. При вас явно е по-различно. В крайна сметка ако не искаш да се променяш заради него, и не искаш децата ти да са с турски имена, тогава недей.
А колкото до това, че някой ще ти се подиграва ако си с турчин.. Лошо ли е това? На мен никой нищо не ми е казал. Това е моя избор и заставам зад него твърдо. Реши сама за себе си кого и какво точно искаш, и нещата ще се наредят.
0
0

Рейтинг

4.5
Общо гласували: 6
53
43
30
20
10
Дай твоята оценка: