Да остана с него или да прекратя връзката си
редакция:
АнонименНовак
Здравейте! Чудех се дълго, с кого мога да споделя историята си, но така и не откривам човек сред приятелите ми, с който да споделя моментното състояние на връзката ми, и който да ми даде адекватен съвет. . . и ето , че вече съм тук и пиша.
Ситуацията ми би се сторила адски глупава на някои от вас, но повярвайте ми чувствам се адски объркано и не на мястото си.
Та, имам си приятел вече от година и нещо, но проблема е там, че и двамата вече една учебна година живеем разделени, защото сме студенти в различни градове. Отначало всичко беше нормално, говорехме адски много по телефона, което в един момент също дотегна, защото не винаги искаш да говориш или просто си натоварен.
От там започнаха и караниците за дребни неща като това къде излизам, с кого съм на кафе и прочие. Говорихме си хиляди пъти, че го обичам и не бих му изневерила, както и той на мен. Но така и караниците и ревността му не спират, от което на мен започва да ми писва.
Винаги когато излизам се чувствам адски неправилно заради него. Все едно нямам правото да изляза. Освен това връзката ни стана страшно скучна, дори и секса не е същия. В почивните дни сме заедно и всичко е наред, но правим едно и също всеки път.
Нормално ли е това или на мен само ми доскучава отегчителното ежедневие?
Като човек е просто прекрасен, но усещам, че нещо ни липсва. Правих хиляди опити да възвърна поне малко тръпката от преди, но така и нищо не се получи. Не смея и да му кажа, че връзката ни не е онази, която беше преди година.
В същото време усещам как започвам да се заглеждам за други момчета и ми става криво и мъчно, тъй като не искам да приключвам връзката си заради някой друг, а на всичкото отгоре усещам как вече имам чувства към друго момче. Объркана съм и не знам какво да правя.
Благодаря за отделеното време
Ситуацията ми би се сторила адски глупава на някои от вас, но повярвайте ми чувствам се адски объркано и не на мястото си.
Та, имам си приятел вече от година и нещо, но проблема е там, че и двамата вече една учебна година живеем разделени, защото сме студенти в различни градове. Отначало всичко беше нормално, говорехме адски много по телефона, което в един момент също дотегна, защото не винаги искаш да говориш или просто си натоварен.
От там започнаха и караниците за дребни неща като това къде излизам, с кого съм на кафе и прочие. Говорихме си хиляди пъти, че го обичам и не бих му изневерила, както и той на мен. Но така и караниците и ревността му не спират, от което на мен започва да ми писва.
Винаги когато излизам се чувствам адски неправилно заради него. Все едно нямам правото да изляза. Освен това връзката ни стана страшно скучна, дори и секса не е същия. В почивните дни сме заедно и всичко е наред, но правим едно и също всеки път.
Нормално ли е това или на мен само ми доскучава отегчителното ежедневие?
Като човек е просто прекрасен, но усещам, че нещо ни липсва. Правих хиляди опити да възвърна поне малко тръпката от преди, но така и нищо не се получи. Не смея и да му кажа, че връзката ни не е онази, която беше преди година.
В същото време усещам как започвам да се заглеждам за други момчета и ми става криво и мъчно, тъй като не искам да приключвам връзката си заради някой друг, а на всичкото отгоре усещам как вече имам чувства към друго момче. Объркана съм и не знам какво да правя.
Благодаря за отделеното време
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.3
Общо гласували: 3
51
42
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари