Ezine.bg»Споделени Истории»Тийнейджъри»Имам зайче, което много обичам, но се оказа заразено с паразит!
Имам зайче, което много обичам, но се оказа заразено с паразит!
редакция:
Здравейте !
Писала съм много пъти тук , но сега се нуждая от вашият съвет.
Имам най-прекрасното зайче на света и страшно много съм се привързала към него и то към мен. На 5 навършени месеца е, женско и е най-прекрасното нещо. От малка мечтаех да имам животни и най много исках да имам зайче. Постоянно ги гледах по витрините и си мечтаех за мое и как ще се грижа за него и ще се забавляваме- е най-накрая имам, но щастливият край съществува само в приказките. Истината е , че полагам страшно много грижи за него и не съм от тийнеджърките, на които им омръзва на 2-та седмица. Всеки ден ставам с мисълта, че може и да ни е последният ден заедно с нея. Всеки ден като си тръгвам от училище ѝ купувам лакомства, но умерено. Нека започна с историята ми.
Миналата седмица видях , че ѝ пада козинката и първоначално помислих, че си я сменя заради сезона , но реших да питам и в зоомагазин (от 4 месеца зайчето е при нас, но не го бяхме водили на ветеринар, защото нямаше причина - то си тичаше, скачаше, ядеше, пишкаше, акаше и общо взето извършваше всички 8 жизнени процеса), а и ветеринаря е чак до зоологическата в София.
А мама и тате са до късно на работа и нямаше как да го заведем пък и не беше спешно ТОГАВА. И от зоомагазина ме изплашиха, че може да има краста и гъбички.
Но този понеделник 28. 10. 13 отидохме заради козинката на ветеринар. Клиниката ми изглеждаше добре и много уютна и ветеринарите се отнасяха много добре към всеки пациент. Дойде и нашият ред. Жената го прегледа и каза , че няма нужда от притеснение за козинката, разказа ми всичко за зайчетата и как да се грижа за него, какво да му давам и т. н.
Още като купихме зайчето споменаха да направим някаква ваксина и аз попитах ветеринарката и тя каза : "Има 3 ваксини , за които трябва да знаете , 1-та е за външно обезпаразитяване , а може и да му вземем кръв , за да видим дали има паразит, който е опасен за хората.
Имаме и лекарство за вътрешно обезпаразитяване, което се дава в 9 поредни дни и инжекция против една коварна болест, която засяга само зайчетата, но пак казвам, че е ваш избора кога и колко ваксини да му напривам. " Тате реши да му вземем кръв, за да видим дали има опасност от тази болест и лекарство за вътрешно обезпаразитяване.
(не взехме на сериозно този паразит и решихме, че нашето зайче е здраво и докторката каза , че външно зайчето изглежда здраво, гледаха му зъбките и матката , за да видят дали има тумор на нея, но слава богу намаше. ) Бяхме готови и тя ни каза , че резултата ще излезе още на другия ден и ще ни звънне , и си тръгнахме.
Вчера мама и тате ни взеха с колата от училище и още като влязох разбрах , че нещо е станало и те ни казаха " Имаме лоши новини - зайчето има опасният паразит и ще го махнем от вкъщи".
Още след думата "зайчето" ми спря сърцето не мога да ви опиша как се развиках от болка в колата и се разплаках - не знаех на кой свят се намирам . Толкова въпроси изкочиха в главата ми "ЗАЩО МОЕТО ЗАЙЧЕ ? " , "ЗАЩО НА МЕНЕ БОЖИЧКО", "НАЙ-НАКРАЯ ПОЛУЧИХ ЗАЙЧЕ И СЕГА ЩЕ МИ ГО ОТНЕМАТ ? ЗА 4 МЕСЕЦА ИМАХ НАЙ-ГОЛЯМАТА МИ МЕЧТА ? " ,
"ДОРИ НЕ УСПЯХ ДА МУ КУПЯ ОТНОВО ОТ ЛЮБИМАТА МУ ХРАНА. ЗАЩО ? " Цяла вечер ревах , че ще ми го отнемат и че носи коварна болест и че има шанс вирусът да се развие.
Да ви обясня са вируса : Името е трудно и не мога да го напиша , но да ви дам пример - ако майка има спин и роди дете то автоматично носи тази болест в себе си , но не е нужно да се разболява той , а разболява само околните, нали ?
Същото е и при нас - майката на зайчето ми е носила този паразит и е родила малки зайчета, които го носят и не е нужно да го развиват , но заразяват хората и други зайци с него чрез отделяне на урина -отделят и този паразит.
Бях шокирана и неразбрана , ветеринарката се опитваше да ме успокои , че може други хора да се грижат за него и аз я попитах "А аз не съм ли човек ?
Защо не може аз да се грижа за него ? " Зададох и още куп въпроси и все стигаха до решението да се отърва от зайчето ми. Разбирам мама и тате, че се притесняват от това и аз да не съм хванала този паразит ( страх ме е ако съм го хванала , защото се умира от него , дано не съм , а и той драска в талаша и си мърси ноктите с урина и лайна и се е случвало без да иска да ме одрска и да ми потече кръв, но само това.
А и в колата ме беше напишкало. . . и малко ме е страх, но все пак си е моето прекрасно зайче , което никой няма да го замени никога) отидохме до мола , в който го купих и ги питахме защо продават болни животни на хората и защо не ги изследват преди да отидат на пазара и те ми отговориха "
Искаш ли да си избереш ново зайче - да го изследваме и тогава да ти го дадем? " Погледнах ги с такава злоба - как ще си помислят , че ще оправят нещата като ми дадат ново зайче? ? ? ? Как като психиката ми се разби на парчета ?
Разбирам мама и тати , че се притесняват за мен и че затова искат да го махнат , но на мен тя ми е като детенце и не мога без нея. . . .
Та да задържа ли зайчето и да изложа на риск семейството ми или да го дадем ? Като се има на предвид , че мога да умра от мъка . Мама ми се обади и каза , че засега зайчето ще остане при нас и трябва да спазвам безупречна хигиена аз съм готова на това , но кажете да го задържим ли ?
Писала съм много пъти тук , но сега се нуждая от вашият съвет.
Имам най-прекрасното зайче на света и страшно много съм се привързала към него и то към мен. На 5 навършени месеца е, женско и е най-прекрасното нещо. От малка мечтаех да имам животни и най много исках да имам зайче. Постоянно ги гледах по витрините и си мечтаех за мое и как ще се грижа за него и ще се забавляваме- е най-накрая имам, но щастливият край съществува само в приказките. Истината е , че полагам страшно много грижи за него и не съм от тийнеджърките, на които им омръзва на 2-та седмица. Всеки ден ставам с мисълта, че може и да ни е последният ден заедно с нея. Всеки ден като си тръгвам от училище ѝ купувам лакомства, но умерено. Нека започна с историята ми.
Миналата седмица видях , че ѝ пада козинката и първоначално помислих, че си я сменя заради сезона , но реших да питам и в зоомагазин (от 4 месеца зайчето е при нас, но не го бяхме водили на ветеринар, защото нямаше причина - то си тичаше, скачаше, ядеше, пишкаше, акаше и общо взето извършваше всички 8 жизнени процеса), а и ветеринаря е чак до зоологическата в София.
А мама и тате са до късно на работа и нямаше как да го заведем пък и не беше спешно ТОГАВА. И от зоомагазина ме изплашиха, че може да има краста и гъбички.
Но този понеделник 28. 10. 13 отидохме заради козинката на ветеринар. Клиниката ми изглеждаше добре и много уютна и ветеринарите се отнасяха много добре към всеки пациент. Дойде и нашият ред. Жената го прегледа и каза , че няма нужда от притеснение за козинката, разказа ми всичко за зайчетата и как да се грижа за него, какво да му давам и т. н.
Още като купихме зайчето споменаха да направим някаква ваксина и аз попитах ветеринарката и тя каза : "Има 3 ваксини , за които трябва да знаете , 1-та е за външно обезпаразитяване , а може и да му вземем кръв , за да видим дали има паразит, който е опасен за хората.
Имаме и лекарство за вътрешно обезпаразитяване, което се дава в 9 поредни дни и инжекция против една коварна болест, която засяга само зайчетата, но пак казвам, че е ваш избора кога и колко ваксини да му напривам. " Тате реши да му вземем кръв, за да видим дали има опасност от тази болест и лекарство за вътрешно обезпаразитяване.
(не взехме на сериозно този паразит и решихме, че нашето зайче е здраво и докторката каза , че външно зайчето изглежда здраво, гледаха му зъбките и матката , за да видят дали има тумор на нея, но слава богу намаше. ) Бяхме готови и тя ни каза , че резултата ще излезе още на другия ден и ще ни звънне , и си тръгнахме.
Вчера мама и тате ни взеха с колата от училище и още като влязох разбрах , че нещо е станало и те ни казаха " Имаме лоши новини - зайчето има опасният паразит и ще го махнем от вкъщи".
Още след думата "зайчето" ми спря сърцето не мога да ви опиша как се развиках от болка в колата и се разплаках - не знаех на кой свят се намирам . Толкова въпроси изкочиха в главата ми "ЗАЩО МОЕТО ЗАЙЧЕ ? " , "ЗАЩО НА МЕНЕ БОЖИЧКО", "НАЙ-НАКРАЯ ПОЛУЧИХ ЗАЙЧЕ И СЕГА ЩЕ МИ ГО ОТНЕМАТ ? ЗА 4 МЕСЕЦА ИМАХ НАЙ-ГОЛЯМАТА МИ МЕЧТА ? " ,
"ДОРИ НЕ УСПЯХ ДА МУ КУПЯ ОТНОВО ОТ ЛЮБИМАТА МУ ХРАНА. ЗАЩО ? " Цяла вечер ревах , че ще ми го отнемат и че носи коварна болест и че има шанс вирусът да се развие.
Да ви обясня са вируса : Името е трудно и не мога да го напиша , но да ви дам пример - ако майка има спин и роди дете то автоматично носи тази болест в себе си , но не е нужно да се разболява той , а разболява само околните, нали ?
Същото е и при нас - майката на зайчето ми е носила този паразит и е родила малки зайчета, които го носят и не е нужно да го развиват , но заразяват хората и други зайци с него чрез отделяне на урина -отделят и този паразит.
Бях шокирана и неразбрана , ветеринарката се опитваше да ме успокои , че може други хора да се грижат за него и аз я попитах "А аз не съм ли човек ?
Защо не може аз да се грижа за него ? " Зададох и още куп въпроси и все стигаха до решението да се отърва от зайчето ми. Разбирам мама и тате, че се притесняват от това и аз да не съм хванала този паразит ( страх ме е ако съм го хванала , защото се умира от него , дано не съм , а и той драска в талаша и си мърси ноктите с урина и лайна и се е случвало без да иска да ме одрска и да ми потече кръв, но само това.
А и в колата ме беше напишкало. . . и малко ме е страх, но все пак си е моето прекрасно зайче , което никой няма да го замени никога) отидохме до мола , в който го купих и ги питахме защо продават болни животни на хората и защо не ги изследват преди да отидат на пазара и те ми отговориха "
Искаш ли да си избереш ново зайче - да го изследваме и тогава да ти го дадем? " Погледнах ги с такава злоба - как ще си помислят , че ще оправят нещата като ми дадат ново зайче? ? ? ? Как като психиката ми се разби на парчета ?
Разбирам мама и тати , че се притесняват за мен и че затова искат да го махнат , но на мен тя ми е като детенце и не мога без нея. . . .
Та да задържа ли зайчето и да изложа на риск семейството ми или да го дадем ? Като се има на предвид , че мога да умра от мъка . Мама ми се обади и каза , че засега зайчето ще остане при нас и трябва да спазвам безупречна хигиена аз съм готова на това , но кажете да го задържим ли ?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
3.4
Общо гласували: 8
52
41
33
22
10
Дай твоята оценка:
Коментари