Имам приятел, но се влюбих в нея
редакция:
Здравейте, аз съм момиче на 22 години. Моята история е доста необикновена. Хетеросексуална съм. Имам приятел от доста години, но нещо в мен се случи в последния един месец. Започнах да контактувам с една моя преподавателка в гимназията. Тя е изключително умна, добра, симпатична и
сладка. Към 50 и нещо годишна е. В нея има нещо различно.
С мен още в самото начало се случи нещо. Започнах да мисля непрестанно за нея. До толкова се обсебих, че я усещам кога сяда и и пиша. Тя ми каза много силни думи. Понякога се държи като майка, а понякога адски провокативно и по този начин ми въздейства. Много трудно мога да я погледна, но когато го направя виждам страст в очите и. Странно е това, което изпитвам, но ме привлича. Не е само привързаност и обич. Усещям химия. Да сигурно е лудост.
Та дори и аз не искам да го изпитвам, но е по-силно от мен. Признах и до някъде какво изпитвам и тя ми каза, че ще ми мине. Но не ми минава. Понякога много ме боли, че никога нищо не мога да направя и че няма как да покажа какво изпитвам. Страх ме е да не я загубя, но едв ли.
Тя самата ми каза, че няма никога да ме предаде. Толкова си приличаме. Мисля, че сме сродни души. Навярно заради това съм толкова завладяна от нея. Не знам какво да направя и как да постъпя. Дали да я изтрия от живота си и да ми мине или да я има, да се виждаме, но да не мога дори да я докосна. Просто ми е адски объркано, а дори в момента си мисля скоро пак да и предложа да се видим. Липсва ми. Много ми липсва вече. Ще се радвам да дадете мнение. А на администраторите ще съм адски благодарна, ако ме разберат и пуснат историята ми!
сладка. Към 50 и нещо годишна е. В нея има нещо различно.
С мен още в самото начало се случи нещо. Започнах да мисля непрестанно за нея. До толкова се обсебих, че я усещам кога сяда и и пиша. Тя ми каза много силни думи. Понякога се държи като майка, а понякога адски провокативно и по този начин ми въздейства. Много трудно мога да я погледна, но когато го направя виждам страст в очите и. Странно е това, което изпитвам, но ме привлича. Не е само привързаност и обич. Усещям химия. Да сигурно е лудост.
Та дори и аз не искам да го изпитвам, но е по-силно от мен. Признах и до някъде какво изпитвам и тя ми каза, че ще ми мине. Но не ми минава. Понякога много ме боли, че никога нищо не мога да направя и че няма как да покажа какво изпитвам. Страх ме е да не я загубя, но едв ли.
Тя самата ми каза, че няма никога да ме предаде. Толкова си приличаме. Мисля, че сме сродни души. Навярно заради това съм толкова завладяна от нея. Не знам какво да направя и как да постъпя. Дали да я изтрия от живота си и да ми мине или да я има, да се виждаме, но да не мога дори да я докосна. Просто ми е адски объркано, а дори в момента си мисля скоро пак да и предложа да се видим. Липсва ми. Много ми липсва вече. Ще се радвам да дадете мнение. А на администраторите ще съм адски благодарна, ако ме разберат и пуснат историята ми!
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 4
51
42
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
hhhh
Влез в някой сайт, намери си някое момиче да пробваш секс с нея и ще видиш че ще ти мине, или пък не, незнам.
И накрая помни - дали с мъж или с жена пак си е изневяра а човека до теб не го заслужава.