Не знам колко още ще издържа така
АнонименНовак
Здравейте!
От доста време чета историите тук и част от тях ми се струват измислени, но други са доста реални. Все се каня да напиша и аз своята история, но до сега все не успявам да събера кураж.
Може би някои от вас ще си кажат след като прочетат историята ми “Тази въобще не осъзнава ли, че няма проблем и че живота и е прекрасен. Много хора мечтаят за това, което тя има. “ – Да знам, че има много хора, които гладуват и чиито живот е много по-труден от моя, но за мен лично проблема ми си е труден за разрешаване, за това пиша тук и моля за съвет. Благодаря предварително на всеки, който ще напише мнението си.
Е това е моята история. Аз съм студентка в чужбина. Заминах с приятеля си (и той е студент в същия университет, в който и аз). Много го обичам, и не мога да си представя живота си без него, но напоследък нещата не вървят никак добре. Той се разболя и се налага за определен период от време да влиза за по една седмица в болница.
В този период обаче той е много слаб и трябва аз да поема грижите за него. Да му готвя, да чистя, да му помагам и най-важното да гледам да не се разболя, защото неговата имунна система е доста слаба сега и един обикновен вирус за него може да е много опасен.
Аз много внимавам да не се разболея и правя всичко по силите си да остана здрава. В края на тази година ще приключи лечението и ще се оправи, но мисля, че аз не мога да се оправя. Аз не съм физически болна, но психически съм срината. Не се смея вече, вечно съм тъжна и освен това доста често забравям разни важни неща.
Както казах съм студентка и имам лекции от 8 сустринта до 18. 00 вечерта 4 дена в седмицата, имам да пиша проекти, да изнасям презентации и да се подготвям за изпити, което отнема много време. Освен това ходя и на работа, за да има от къде да изкарваме пари, за да се издържаме. И през свободното време трябва или да пазарувам или да тичам до болницата при него, за да не е постояно сам.
Нямам свободно време, което мога да отделя за себе си. Лятото не можах да си почина, защото трябваше да тичаме по различни болници, за изследвания и резултати. Всеки ден рева, защото много трудно издържам на напрежението.
Нямам как да му споделя на него, защото може да се разсърди. Или да се притесни много, а както той сам казва „Сега ми трябва много спокойствие“.
Ще се побъркам, защото към всичко това се намесват и изреченията, които чувам от него и от родителите му доста често и честно казано не са ми никак приятни. Неща от сорта на „Трябва да останеш здрава/ Внимавай да не се разболееш. /Прави това и това, за да не се разболееш. “ – постоянно повтарям, че правя всичко, което мога, но имам чувството, че понеже съм по-малка от него и всички мислят, че съм невнимателна и че не ме интересува много.
Всички мислят, че трябва да ми дават акъл и да ме учат на някои неща. Да, разбира се, че разбирам, че искат да помогнат, но това е грешният начин, защото ме карат да се чувствам изключително некадърна и да смачква като самочувствието ми така и мен самата. Имам чувството, че не могат да разберат, че на мен също не ми е много приятна ситуацията.
Искам да изкарам хубави оценки в университета и да завърша с хубава диплома, но ако продължава така ситуацията не знам колко ще успея да издържа. Гледам през всяка свободна минутка да уча, защото иначе ще изпусна материала и после няма да мога да наваксам.
Моля ви, дайте ми съвет. Как да спася себе си? Как да върна силната си психиката обратно?
П. С.
Само да кажа, че няма как да кажа нито на него нито на родителите му, че това ме съсипва. На него не мога, защото е болен, а на родителите му няколко пъти опитах да кажа с лек намек, но не разбират. Ако им кажа директно ще ми се разсърдят. Много обичам приятеля си и не искам да се разделям с него.
Почивка в близките няколко месеца не виждам да мога да си направя.
Пиша тук, може би и защото нямам на кой да споделя, да си излея мъката и да ми олекне така.
От доста време чета историите тук и част от тях ми се струват измислени, но други са доста реални. Все се каня да напиша и аз своята история, но до сега все не успявам да събера кураж.
Може би някои от вас ще си кажат след като прочетат историята ми “Тази въобще не осъзнава ли, че няма проблем и че живота и е прекрасен. Много хора мечтаят за това, което тя има. “ – Да знам, че има много хора, които гладуват и чиито живот е много по-труден от моя, но за мен лично проблема ми си е труден за разрешаване, за това пиша тук и моля за съвет. Благодаря предварително на всеки, който ще напише мнението си.
Е това е моята история. Аз съм студентка в чужбина. Заминах с приятеля си (и той е студент в същия университет, в който и аз). Много го обичам, и не мога да си представя живота си без него, но напоследък нещата не вървят никак добре. Той се разболя и се налага за определен период от време да влиза за по една седмица в болница.
В този период обаче той е много слаб и трябва аз да поема грижите за него. Да му готвя, да чистя, да му помагам и най-важното да гледам да не се разболя, защото неговата имунна система е доста слаба сега и един обикновен вирус за него може да е много опасен.
Аз много внимавам да не се разболея и правя всичко по силите си да остана здрава. В края на тази година ще приключи лечението и ще се оправи, но мисля, че аз не мога да се оправя. Аз не съм физически болна, но психически съм срината. Не се смея вече, вечно съм тъжна и освен това доста често забравям разни важни неща.
Както казах съм студентка и имам лекции от 8 сустринта до 18. 00 вечерта 4 дена в седмицата, имам да пиша проекти, да изнасям презентации и да се подготвям за изпити, което отнема много време. Освен това ходя и на работа, за да има от къде да изкарваме пари, за да се издържаме. И през свободното време трябва или да пазарувам или да тичам до болницата при него, за да не е постояно сам.
Нямам свободно време, което мога да отделя за себе си. Лятото не можах да си почина, защото трябваше да тичаме по различни болници, за изследвания и резултати. Всеки ден рева, защото много трудно издържам на напрежението.
Нямам как да му споделя на него, защото може да се разсърди. Или да се притесни много, а както той сам казва „Сега ми трябва много спокойствие“.
Ще се побъркам, защото към всичко това се намесват и изреченията, които чувам от него и от родителите му доста често и честно казано не са ми никак приятни. Неща от сорта на „Трябва да останеш здрава/ Внимавай да не се разболееш. /Прави това и това, за да не се разболееш. “ – постоянно повтарям, че правя всичко, което мога, но имам чувството, че понеже съм по-малка от него и всички мислят, че съм невнимателна и че не ме интересува много.
Всички мислят, че трябва да ми дават акъл и да ме учат на някои неща. Да, разбира се, че разбирам, че искат да помогнат, но това е грешният начин, защото ме карат да се чувствам изключително некадърна и да смачква като самочувствието ми така и мен самата. Имам чувството, че не могат да разберат, че на мен също не ми е много приятна ситуацията.
Искам да изкарам хубави оценки в университета и да завърша с хубава диплома, но ако продължава така ситуацията не знам колко ще успея да издържа. Гледам през всяка свободна минутка да уча, защото иначе ще изпусна материала и после няма да мога да наваксам.
Моля ви, дайте ми съвет. Как да спася себе си? Как да върна силната си психиката обратно?
П. С.
Само да кажа, че няма как да кажа нито на него нито на родителите му, че това ме съсипва. На него не мога, защото е болен, а на родителите му няколко пъти опитах да кажа с лек намек, но не разбират. Ако им кажа директно ще ми се разсърдят. Много обичам приятеля си и не искам да се разделям с него.
Почивка в близките няколко месеца не виждам да мога да си направя.
Пиша тук, може би и защото нямам на кой да споделя, да си излея мъката и да ми олекне така.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Коментари (23)
Изпрати
Първата стъпка си я направила - осъзнала си, че има проблем! Не си женена, нямате деца, така че нищо не те спира да си тръгнеш. Приятелят ти съвсем спокойно може да си се прибере в Бг и да се лекува там, подкрепен от близките си. Млада си, борбена, имаш право да постигнеш нещо в този живот! Родителите му имали претенции към теб, айде стига! Ами твоите родители? Как би реагирала майка ти ако знаеше на какво си подложена? Как би реагирала, ако знаеше, че жертваш здравето си, нервите си и бъдещето си заради някого, пък било то и голямата любов? Пускай го приятеля ти да се погрижи за себе си, а ти помисли за себе си! Пък ако наистина те обича, ще те разбере. А ако ви е писано да сте заедно, ще се съберете така или иначе. И помни: за саможертвата си благодарност няма да получиш, единствено ще си съсипеш своя живот.
6
0
Абе какво си се размрънкала. Като го обичаш, ще се грижиш, разбира се! Много ли му е добре на човек, когато е в болница, пък и на всичко отгоре - в чужбина. Ами като го обичаш, нямаш ли намерения да сте цял живот заедно, или го обичаш, само когато е добре. Любовта е жертва, не е само приятно прекарване, целувки и милувка. Жертва, момичето ми! А ако не си способна да вършиш всичките неща заедно, то помисли кое ти е приоритет! И колко можеш. Ами ако ти се разболееш някой ден и той те изостави? Тогава какъв ще го наречеш и ще му влезеш ли в положението? Станали сте едни глезотий, не ми се говори! Нямала свободно време за себе си. Какво искаш да правиш през свободното време - приятелки, развлечения и ето ти , навъдили се и приятели (за развлечение). За това ли тъгуваш. Я се стегни! Бъди доволна, че имаш приятел до себе си, защото има момичета, които даже могат и да ти завидят. Животът е действие, животът освен радост е и мъка, а любовта - като я сравняват с розата, казват, че има и бодли.Бъди доволна, че има за какво и за кого да си уплътняваш времето. Всеки си носи кръста! И без циврене!
2
7
виж щом го обичаш трябват жертви можеше и ти да си в това полужение живота е труден но именно трудностите ни правчт личности с характер не се предавай и не го изоставяй всяка обич изисква жертви понякога дори непосилни според нас но и по добро ще дойде
1
0
Преживяла съм този кошмар, само че тогава бях току-що завършила университет, приета за докторант, с две малки деца. Правих и невъзможното, за да се справям сама и да не моля помощ от никого - не че някой ми я предлагаше. Нещата завършиха благополучно за съпруга ми - той се възстанови, започна да работи, да печели добре, междувременно аз се отказах от дисертацията си, започнах да работя на свободна практика, за да се справям с децата и с неговите потребности - болестта налага промяна на цялостния живот и след лечението, постепенно загубих всичките си контакти и приятели, криех депресиите си, станах необщителна. И съпругът ми си намери скоро по-интересна, по-красива и по-успяла съпруга, впрочем моя колежка от университета. Отдадох се на децата си, ала те пораснаха, радват ме много, но рядко ги виждам, защото избраха да не учат и да не живеят в България. Сега аз съм една съсипана жена на 53, която имаше илюзията, че спасява чуждия живот, докато съсипваше собствения си. Бъди здрава и силна, сама избери дали да продължиш и дали ще издържиш, но не забравяй моята история!
7
0
Една силна и обичаща жена никога не се оплаква и не би писала нито тук нито къде да е.Щом обичаш значи има защо,и ако наистина обичаш ще си до любовта си във всеки един момент независимо дали е болен или здрав!!! Ти си слаба щом се поддаваш на думите на родителите му.Ако ти е писнало ставай и се махай от там.
1
0
Здравей! Не те познавам, но искам да ти кажа, че в живота най-важното е здравето и живота на един човек. Първо радвай се, че си жива и започни да се радваш на малките неща. Животът е твой и ако ти не го промениш няма кой друг да го направи. Затова забрави за всички проблеми, стъпи здраво на земята и продължавай напред. Започни да се усмихваш колкото се може по-често и разговаряй за проблемите си. Ако нещо те тревожи или притеснява, каквото и да е то сподели го с човека който е причината за това. Разговора е ключът към разрешаването на проблемите. Замисли се и ще видиш, че е така. И най-важното: Усмихвай се още от сутринта! Усмихвай се на слънцето, на птичките които пеят навън. Оглеждай се и виждай хубавите неща около себе си, а не лошите. Така животът ти ще бъде много по-красив!
Надявам се да съм била полезна. Ако нямаш с кого да споделиш пиши ми когато пожелаеш. Намери ме във фейсбук Име: Петя Милкова,гр.Кермен
Успех!Всичко зависи от теб! :)
Надявам се да съм била полезна. Ако нямаш с кого да споделиш пиши ми когато пожелаеш. Намери ме във фейсбук Име: Петя Милкова,гр.Кермен
Успех!Всичко зависи от теб! :)
0
0
Миличка, нали това се казва любов? Всеки може да е до половинката си в хубавите моменти, но когато наистина има нужда от теб? Изтърпи докато се оправи и ще видиш, че съдбата ще те възнагради.
1
0
те те мачкат мила ще ти смачкат цялата ползват те за слугиня ще те убият бавно ако не се махнеш това е удобство за тях
0
0
Мило девойче,прочетох по долу отзивите и всички са прави,не разбирам как майка му не е дошла да се погрижи за сина си/акъл всеки може да ти даде отстрани/не разбрах и от какво е болен,може ли сам да се обслужва, а това е важно ,а може би най много те мъчи материалната страна на нещата,това че трябва и на работа да ходиш за да се издържате/отново защо неговите родители не му помогнат материално/когато той е бил здрав налагаше ли ти се да работиш?Прочитайки всички отговори сама си набележи приоритетите си,раздели един лист на 2 ,от едната страна напиши всички положителни неща от тази връзка,а на другата отрицателните.Колкото и странно да ти звучи това ще ти даде възможност за една реална преценка на ситуацията,след това преосмисли нещата за няколко дни и едва тогава вземи решение КАК ДА ПРОДЪЛЖИШ.ЖЕЛАЯ ТИ УСПЕХ
0
0
Разбирам те и ти съчувствам. Това, което трябва да се замислиш е, дали всичко пред теб е толкова важно и неотложно. Ако наистина обичаш приятеля си и трябва да му помагаш, тогава премисли дали е абсолютно задължително да завършиш сега, дали не можеш да преподредиш приоритетите си дори и малко. Въпросът е да намериш вътрешната си мотивация и сила, а не да се чувстваш притисната от родителите му и от обстоятелствата. Имай предвид обаче, че това ти състояние няма да отмине, ако продължаваш така и накрая ще избухне като бомба, която ще порази всички около теб. Аз съм на 40 години и от моята камбанарийка виждам, че някои неща не са чак толкова важни и фатални, колкото съм си мислел преди. Повярвай ми, изоставянето ти с един семестър не е края на света, докато усещането, че си предала любим човек заради кариера и пари ще те преследва до края на живота ти
1
0
Рейтинг
4.3
Общо гласували: 3
51
42
30
20
10
Дай твоята оценка:
