Духове, чуждо присъствие и странни случки

Реших да разкажа за всички странни неща, които са се случвали в живота ми. Някои хора може да ме сметнат за луда, е и аз понякога съм си го мислила.
Ще започна с първите за които помня.

Бях малка, толкова малка, че майка ми още ми помагаше с къпането На излизане от банята видях едно бяло кученце да притичва по коридора пред мен и да завива към хола. Изтичах след него, мислейки, че са ми взели куче, но него го нямаше. Търсех зад дивана, под масата, а баща ми , който седеше на дивана ме наблюдаваше със смаян поглед. Тогава осъзнах, че няма куче!

Следващата е горе долу пак от тази възраст. Една вечер майка ми оправяше кревата и слагаше калъфки на възглавниците. Баща ми влезна и седна на леглото и започнаха да си говорят. Докато седях между тях пердетата пред тях започнаха да мърдат много силно, а те продължаваха да говорят все едно не ги забелязват(нямаше отворен прозорец).

Следващите случки са от 7-ми и 9-ти клас. Една нощ майка ми остана в баба да преспи и аз бях в апартамента само с баща ми. По едно време чух леки стъпки (баща ми стъпва тежко и шумно), но си помислих, че отива до тоалетната. Надигнах се от леглото да видя защо стъпва толкова тихо и видях една бяла сянка, беше жена с бяла дълга рокля, къдрава коса, но без лице само като силует. Леле дъхът ми спря, завих се през глава и чувах само силните удари на сърцето си! Как съм заспала, никой не знае!

В 9-ти клас една сутрин слизах по стълбите отивайки на училище. Запалих една цигара между етажите(не ме съдете) и отворих прозореца на междуетажният балкон. По едно време чух как някой слиза и в паниката метнах цигарата и се правех, че си търся нещо в чантата. Стъпките спряха на етажа над мен и аз тръгнах да надничам, да видя дали е още там човека. Тамън се подавах над стълбището и стъпките продължиха точно под мен, все едно някой ме е подминал и си е продължил.

Слезнах разтреперана, а навън беше студено и мъгливо. Тръгнах към училище мислейки си как ще разказвам на всички за тази случка. . . изведнъж зад ъгъла на един блок изскочи една жена (не много млада, с палто и пухена шапка) и започна да ме моли за помощ, каза, че някой я следи и аз изпаднах в шок! Започна да се върти и да се оглежда, но мъглата беше толкова гъста, че се виждаше само на 10-тина метра. Започнах и аз да се оглеждам уплашено и като се обърнах нея я нямаше! Още ме побиват тръпки като се сещам за тази случка!

Другата случка е от лятото след като завърших 9-ти клас. С родителите ми тръгнахме към Рилският манастир. Предполагам, че всички знаят за дупката в пещерата и, че повечето са минавали от там. Е аз тогава за 1-ви път минах. Родителите ми ме заведоха до там, на входа един мъж излезна и каза, че няма смисъл да минаваме защото била затворена и нищо не се виждало вътре. Баща ми се качи по стълбите, аз след него и майка ми след мен. Татко влезна вътре, а аз се подавах от входа.

Изведнъж чухме как нещо се пропуква, от камъните започнаха да изкачат изкри и изведнъж се появи лъч светлина. Беше като на филм. След това минахме от там без проблем. Още се чудя колко ли грешен е бил онзи човек щом дупката се е затворила?
Следващият разказ е от 2010-та година. Тогава почина дядо ми
Няколко дни след погребението нещо сякаш се опитваше да привлече вниманието ни. Мама се оплакваше, че телевизорът е развален, защото сам си сменял каналите. Аз мислех, че сама си гася лампите. Докато един ден се нервирах на лампата в кухнята и сложих клечка за зъби под ключа. Влезнах да се изкъпя и на излизане клечката беше паднала, а лампата изгасена. В нощта на 38-я ден от смъртта му аз бях в приятелят ми.

Усетих докато лежах как някой ме хваща за ръката и подпъхва одеялото под мен, за да не се отвия. На следващият ден отидох до вкъщи и разказах на майка ми, а тя ми каза, че е усетила как и нея я хваща за ръката и е чула гласът му да казва името й. От тогава и тя вярва в духове.

Сега дойде и редът на баща ми, как и той повярва.
Миналата година (2013) пролетта, докато спяли родителите ми чули как някой блъска по вратата на хола(там има стъкло на вратата). Баща ми каза, че е било толкова силно, че си помислили, че стъклото ще се счупи! Станали , огледали, но нямало никой. На следващата вечер баща ми гледал телевизия в хола, а майка ми в спалнята.

По едно време лампата в спалнята започнала да се люлее и майка ми извикала на баща ми, че има земетресение! Баща ми станал, но полилея в хола не се клател, нито лампата в коридора и отишъл при майка ми. Погледнал лампата и я хванал , за да я спре.

След като я пуснал тя се залюляла още по-силно и двамата направо са избягали от стаята. После нищо. . .
Малко след това реших да видя дали ще запиша звук на телефона(гледах много предавания за духове). Пуснах аз телефона и го оставих да записва. След като го спрях не го прослушах веднага, а си тръгнах(вече не живея при родителите си). Като се прибрах разказах на мъжът ми и го пуснахме да слушаме.

За голям ужас чухме тананикане! Мъжът ми направо се изприщи и каза, че повече няма да стъпи там, но след малко искаше да му прехвърля на неговият телефон записа. Прехвърлих го и тогава се случи нещо странно, телефона ми се рестартира и записа изчезна, а неговата карта-памет изгоря след като получи записа. В този момент ангелът закачен в хола на полилея се разклати. След това нищо не се е случвало.

За наша радост не сме имали такива случки повече!
Реших да споделя, за да покажа на някои хора, че не са сами и не са луди!