Чувствам се притисната, постоянно критикувана

Здравейте, искам да споделя своята история евентуално да получа вашето адекватно мнение по въпроса. Бих се зарадвала дори и нкой друг съвет.
Всичко започна от това че Февруари месец тази година бях съкратена на работното си място, в същото време се преместих с приятелят си в нов апартаmент (под наем). Той работи от доста дълго време, като барман. Аз съм на 19, той на 21. Имахме проблеми със семейството му и имам чуството че от там тръгна всичко на долу с главата. Вече 3 месеца, че и повече, не мога да си намеря работа. Ходя по интервюта, на ляво, на дясно. . но нищо. От друга страна моето семейство постоянно ме критикува, как едва ли не за нищо не ставам щом толкова дълго време вече не работя. Предимно баба ми и леля ми ги казват тези неща.

Нашите са разведени, майка ми на скоро замина за чужбина с обещанието до средата на Юли месец тази година да заминем при нея с приятелят ми. Проблема ми е в това, че аз не мога да чакам само на него, изпадам в някаква депресия, чувствам се безполезна. Опитвам се да направя нещо с живота си, защото виждам колко му е трудно и на него, а искам да сме добре, не само от към финансова гледна точка. На такава възраст сме, а вече имаме изплатени 3 кредита, като в момента изплаща/ме 4ти, купихме си (макар и на изплащане) хладилник, печка, телевизор и всякакви такива домашни потреби.

Живеем на квартира и някак се оправяме, но не мога да осъзная защо докато работех и аз нямахме никакви проблеми, а сега вече толкова време не мога да си стъпя на краката. Чувствам се притисната, постоянно критикувана. Приятелят ми е единственият който ме успокоява и се опитва да ме окуражи, всички други единствено ме критикуват и мачкат. Помня, че майката на приятелят ми му беше казала, че без нея той щял да затъне, а тя всъщност никога не му е помагала, но както и да е. Моля Ви дайте ми съвет, какво да правя, изпадам депресия, не съм себе си, чувствам се безполезна, какво да направя? Искам да мога да му помагам с финансите и да бъде щастлив. Работи ми се и то много, от 3 месеца стоя в къщи и изперквам.