Имам всичко, а се чувствам нещастна и безпътна

до непоносимо тъпите патки Але, Елизабета, Грендел и другата...
Абе, как може да има толкова ограничени и прости хора, бе? Момичето споделя Чувствата си, /между другото напълно те разбирам и сякаш видях себе си в начина, по който се чувстваш. Не че имам деца, пари, работа или каквото и да е. Имам предвид, че е напълно нормално да "имаш всичко", което по принцип нищо не значи и душата ти да е тъжна и празна. Но това, както Различна го писа е качество, присъщо само на фините и интелигентни хора. Прочети Луиз Хей - един съвет: Обърни се навътре към себе си, там е светлината и щастието, защото ние сме светлина и любов. Обичай себе си, приеми се такава, каквато си, вярвай си, прощавай си /дори и за това, че не си това, което би искала да бъдеш и се подкрепяй. Другото е просто желанието да се чувстваш добре, а това, че чакаш дете, че имаш работа и пари нищо не значи. Всичко е в теб самата! Успех

По принцип съм търпелив, спокоен и уравновесен човек, но сега направо ме изби на гняв от злобните коментари. Хора, вие сте в състояние да доведете човек до самоубийство! Естествено, че трудно ще бъдеш разбрана, мила, депресията по принцип е състояние на духа, характерно за хора на по-високо интелектуално и духовно равнище. А обикновено когато сме депресирани без причина обикновено има такава, но тя е скрита или ние не си я признаваме и лъжем самите себе си. Ще ти задам няколко въпроса: 1. Смяташ ли, че мъжът до теб е истинският? Не питам дали се разбирате, дали имате перфектен сексуален живот и дали носи пари вкъщи. Питам той ли е мъжът на живота ти, онзи, с когото ви свързва силна духовна връзка, сродната душа, мъжът на живота ти? Онзи, за когото си сигурна, че можеш да наречеш Единственият и не би обичала друг така? 2. Не по-малко важно: Работата ти, колкото е и да е доходна, това ли е мечтата ти? Това ли е нещото, което цял живот си мечтала да работиш? Не можеш да имаш успешна работа и да се чувстваш провалена, не се връзва. Значи, колкото и да е хубава, престижна, добре платена и мечтана от други хора, ако не е мечтана от теб няма как да си щастлива. Не се чувстваш 100 процента реализирана. 3. Детето няма да го коментирам, то е благословия. Грижи се за него и го обгради с любов. А може би наистина ти липсват приятели, и то не повърхностни такива, с които да обсъждате клюки, манджи и плетки, а духовни, сродни души. Отговори си на тези въпроси и виж кое куца. А може би твърде дълго си била щастлива? Понякога и това писва:)

Просто си изпаднала в депресия,наистина детето ще промени живота ти,трябва да гледаш по-оптимистично,има още много години напред.

В коя държава си?

Съгласна съм с коментарите по-долу. Ти наистина си една тъпа лигла и абсолютен мързел! Какво значи "трудно ще бъда разбрана"? Само такива като теб може би ще те разберат!Ето затова не е справедливо!Хората цял живот се стремят да имат дори само някой от нещата, които ти имаш.И правилно: огледай се да видиш колко болни има, но се борят с всички сили за живота си! А ти? такива като теб не заслужават щастие, не заслужават деца! Нищо не заслужават!Не обричай горкото малко същество да страда заради безхарактерна идиотка като теб! Или знаеш ли: най добре вземи скочи от някъде, или се гръмни или каквото се сетиш там.

О боже мой, "трудно да бъда разбрана".Лентяйка.Да, по лесно е нищо да не правиш и да си в поза "ах колко съм нещастна". И за какво ти са други хора като не си контактна.И за какво ти са те щом имаш човек до себе си, който те търпи такава - значи те обича (за какво ли?) и освен това си благословена щом очакваш дете.Огледала ли си се наоколо колко неизлечимо болни има, колко незрящи, които не се оплакват, колко инвалиди, които с цената на неимоверни усилия и труд печелят олимпиади.
Разхленчила се,защото имаш както казваш всичко.Я да беше гладна, без покрив без никого на света какво щеше да правиш.На кого ще продаваш номерата си.И като те мързи даже да живееш как можа да посегнеш да пишеш.Не ти ли беше много трудно. Я се стегни, огледай се, човека до тебе се нуждае от внимание, грижа, любов или той е длъжен да те издържа, а ти да си хленчиш.И колко още може това да продължи?

Толква да мразя слабите безхарактерни хора.. още по-малко пък че ще ставаш майка, което е благословия.. Колко прекрасни жени са лишени от това щастие а ти обричаш това дете на живот без любов и нежност защото си решила, че живота бил смотан.. незнаеш какво е да имаш лоша съдба и дано не разбираш. Човек сам трябва да се справя с живота и сама не си ли помогнеш никой няма да го направи вместо теб.
Как не те е срам да говориш какво значи "Дори се страхувам за живота си след като се появи и детето" ако ще се самоубиваш или ще си изкарваш изблиците на горкото невинно същество по-добре направи аборт, отколкото да създадеш човек, да го захвърлиш на съдбата и да се превърне в нещо ужасно и грозно.. Незнам как неискаш точно заради този живот в теб да се стегнеш? Сори ама не ставаш ... Може да съм груба ама истината си е истина

И от какво си изморена? Имам приятелка на 30 години, прекрасна,невероятно красива и забавна, образована, но болна от множествена склероза. Може и да ти се струва далечно и незасягащо теб, но повярвай ми това е да си в средата на неизвестното, да не знаеш, дали утре ще можеш да ходиш, това е страшно. Но не се е оставила на леността, тъй като не е слаба като личност. А ти явно си. Не съжалявам, че не осъзнаваш реално колко имаш. Човек, който не осъзнава какво има, не го заслужава. Съветвам те да помислиш какви интереси имаш,с какво можеш да си полезна, няма кой да дойде и да ти вдъхне кураж от небето.

Може като се роди детето нещата да са различни, ще бъдеш заета, за да мислиш такива работи. Говорила ли си с мъжа си на тази тема? Радвай се на живота, има много по-зле от теб, занимавай се с нещо не се давай така.