Приятелят ми е пълен нехранимайко
редакция:
АнонименНовак
Здравейте, приятели!
Проблемът ми е следния: С приятеля ми сме заедно от 6 години. Това, че любовта приключва след 3-тата година изобщо не е вярно. До последно се обичахме и умирахме един за друг. Обаче живота тече, някои хора се променят, други - не. Той е от този тип хора, които не се променят.
Като започнахме своята връзка бяхме още деца (16-17г. ).
За тези години връзка, той не се е променил грам - компютърни игри, безхаберие, не може да си сготви нищо, защото е свикнал баба му да му готви, не работи, не учи в университет.
Занимава се с детински истории. Не живея с него, защото не искам, притеснявам се, че ще трябва постоянно да му ходя по г*за и да му прислугвам, а съм на мнение, че трябва да си помагаме. Аз наистина много си го обичам, говорили сме много по тази тема и той все казва, че ще се промени, но уви не го прави. Спи по цял ден и нищо не прави. Пълен "айляк" дето се казва. Ако свърши една работа за 1 час, после мрънка 2 дни и не става от леглото.
Стигнах до решението, че живота продължава и ми трябва някой мъж, който е здраво стъпил на земята. Скоро ще ми дойде времето за семейство. Какъв баща ще имат децата ми? Реших да се разделя с него, но ми е много трудно. Преди година, обаче срещнах детската си любов, с която бях преди приятеля си, оттогава не сме спряли да общуваме. Когато имахме нещо като връзка, бяхме малки (поне аз бях), но още тогава ми направи впечатление, че той се оправя сам в живота.
Аз бях на 15, той на 18 и работеше и постоянно вършеше нещо. И така, срещнах го пак преди седмица-две, заговорихме се и той сега работи, има висше образование и е всичко, което мога да искам в един мъж. Изключителен джентълмен, който е и изключително добре поддържан. Интересното е, че е един от малкото хора, с които мога да разговарям така и да ме изслушва и да ми дава правилни съвети и винаги да е насреща като имам нужда.
Объркана съм, защото обичам приятеля си, но не искам такъв човек до себе си. Искам такъв, с който да се чувствам сигурна и подкрепена. Мисля, че достатъчно време вярвах, че нещата ще се оправят, но няма никакъв напредък. От друга страна, пък имам интерес към първата си любов, но не знам той дали има. Общо взето все завързва разговор с мен и винаги е адски мил, но според мен е просто добре възпитан. Не знам какво да правя! Помогнете ми, всички съвети са ценни!
Благодаря предварително!
Проблемът ми е следния: С приятеля ми сме заедно от 6 години. Това, че любовта приключва след 3-тата година изобщо не е вярно. До последно се обичахме и умирахме един за друг. Обаче живота тече, някои хора се променят, други - не. Той е от този тип хора, които не се променят.
Като започнахме своята връзка бяхме още деца (16-17г. ).
За тези години връзка, той не се е променил грам - компютърни игри, безхаберие, не може да си сготви нищо, защото е свикнал баба му да му готви, не работи, не учи в университет.
Занимава се с детински истории. Не живея с него, защото не искам, притеснявам се, че ще трябва постоянно да му ходя по г*за и да му прислугвам, а съм на мнение, че трябва да си помагаме. Аз наистина много си го обичам, говорили сме много по тази тема и той все казва, че ще се промени, но уви не го прави. Спи по цял ден и нищо не прави. Пълен "айляк" дето се казва. Ако свърши една работа за 1 час, после мрънка 2 дни и не става от леглото.
Стигнах до решението, че живота продължава и ми трябва някой мъж, който е здраво стъпил на земята. Скоро ще ми дойде времето за семейство. Какъв баща ще имат децата ми? Реших да се разделя с него, но ми е много трудно. Преди година, обаче срещнах детската си любов, с която бях преди приятеля си, оттогава не сме спряли да общуваме. Когато имахме нещо като връзка, бяхме малки (поне аз бях), но още тогава ми направи впечатление, че той се оправя сам в живота.
Аз бях на 15, той на 18 и работеше и постоянно вършеше нещо. И така, срещнах го пак преди седмица-две, заговорихме се и той сега работи, има висше образование и е всичко, което мога да искам в един мъж. Изключителен джентълмен, който е и изключително добре поддържан. Интересното е, че е един от малкото хора, с които мога да разговарям така и да ме изслушва и да ми дава правилни съвети и винаги да е насреща като имам нужда.
Объркана съм, защото обичам приятеля си, но не искам такъв човек до себе си. Искам такъв, с който да се чувствам сигурна и подкрепена. Мисля, че достатъчно време вярвах, че нещата ще се оправят, но няма никакъв напредък. От друга страна, пък имам интерес към първата си любов, но не знам той дали има. Общо взето все завързва разговор с мен и винаги е адски мил, но според мен е просто добре възпитан. Не знам какво да правя! Помогнете ми, всички съвети са ценни!
Благодаря предварително!
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.2
Общо гласували: 5
53
40
32
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
По-добре реши първо проблема с приятеля си, за тези години щом не си намерила в него това, което смяташ че ти е нужно по-добре се откажи. Не го сравнявай с никой а прецени сама. Макар че самата ти описваш колко трагично е положението и самия факт, че за толкова много години не сте решили дори да живеете заедно говори сам за себе си. И незнам как твърдиш, че го обичаш след като не харесваш нищо в него. Казали са, че когато обичаш, приемаш недостатъците на другия, а ти определено не ги приемаш и защо? Та човека си е деградирал отвсякъде и щом сам или заради теб не е решил да се промени, то тогава никой не те вини, че искаш да го зарежеш.
И ако решиш да го оставиш не го прави заради онзи другия и да му се хвърляш на врата като удавник за сламка, а го направи за себе си. Остани си сама, гледай ти да имаш работа, образование, стабилност а пък онзи или някой друг ако иска нещо сериозно нека то си стане постепенно.