Приятелят ми ме задушава

Преди време работих в едно кафе.
Аз бях барманка и работих с един колега, който беше сервитьор. Имам си приятел и сме заедно от 6 години, но той често не се държи добре с мен. Та реших и аз да споделя своята любовна история за някой съвет защото съм много объркана и може би вие ще ми кажете, кое според вас е правилното решение. Благодаря ви предварително и продължавам историята си:

С това момче много се забавляваме и ходих на работа със удоволствие, но винаги идваше и най тежката част. Да се прибера в къщи. Там често ставаха скандали с приятеля ми и се караме за глупости, че съм му била изневерявала с колегите си и че не знаел, какво правя по цял ден. . Идваше в кафето но не да си поръча нещо за пиене а за да ме наблюдава как си говорим през свободното време. С течение на времето това момче разбра, че нещо не е на ред и започна да ме разпитва и така малко по малко започнах да му споделям.

Той правеше всичко по силите си за да ме накара да се смея, защото не искал да ме вижда тъжна на работа. И така работата ми се превърна в единственото весело място. Но и проблемите нараснаха обвиненията започнаха да стават все по силни защото започнахме и да си пишем с този колега. Опитвах се да избегна проблемите и разправиите с приятеля си.

След време се преместихме. Смених работата си, града и всичко. Обвиненията станаха неудържими, започнаха и обиди. Общо взето живота ми се превърна в кошмар. Спрях да си пиша със всички. Перях, чистих, готвих и правих всичко за да му угодя, но резултат нямаше. Вече не мисля дори и че го обичам. . . . Чувствам се затворена в килия без въздух. Искам забавления, да излизаме, да сме като всички двойки.

Аз съм на 23 а той е на 29. Очаквах поне малко разбиране от негова страна Моля ви кажете ми има ли смисъл да продължавам този кошмар или да продължа по пътя си? Пък, кой знае. . . За всеки влак си има пътници.