Приятеля ми ме наранява несъзнателно

Здравейте. Аз съм на 17, той на 24. От доста време ме мъчи един проблем. На никой не съм споделяла, но сега пречи и на връзката ми. В семейството ми имаме проблем с парите. Имам двама братя, по-малки. Често се е случвало да се чудим какво да вечеряме. Взимаме пари на заем. Често и в кварталния магазин на версия. Като бях по-малка помня, как в училище ме замерваха с боклуци от коша и ми викаха 'беднячка'.

Подиграваха ми се, че ходя с едни и същи дрехи. Така е, имах клин, дънки и две/три блузи. С бившия ми приятел се разделихме заради това, че все не исках да ходим по дискотеки и кафенета. Просто не можех да си позволя, а не искам да чакам той да ме черпи. Когато се разделихме думите му бяха "не сме един за друг, живеем по различен начин". Заболя ме, много. А майка ми каза "ти какво очакваш като ходите само в тях и по горичките, кой ще те търпи такава", без да се замисли защо не ходя.

Продавах си дрехите, за да си купя други, макар и втора употреба. Не ходех по екскурзии, защото не исках да карам семейството ми да мизерства, за да мога аз 3/4 дена да съм на почивка. От 3 месеца съм със сегашния си приятел, запознахме се на работното ми място. Той е всичко, което искам и ме прави много щастлива, кара ме да се усмихвам и е много нежен и внимателен с мен. Запознах го с родителите си.

Къщата ни не е кой знае какво и точно поради тази причина дълго мислех преди да го поканя. Той не знае какво е да нямаш, не е лишаван от нищо има хубава кола, къща. Той не знае за този мой проблем, но несъзнателно ми го натяква. Когато се прибирахме от море, покрай нас беше минала кола като наща и той каза "това като вашия боклук ли е", днес започнах да му чистя стелките на колата, защото имаше пясък и го попитах защо не я изчисти при което той ми отговори "а да не започвам да говоря за ваща". И все някакви такива изречения с които засяга тази тема.

Днес видя, че ми стана гадно и ме попита, не можах да му кажа какво има. Срам ме е, страх ме е да не го отблъсна като му кажа всичко това. Но какво да направя, опитвам се да променя нещо, за това и почнах да работя като сервитьорка, вярно че работя за 10лв на ден, но пак е нещо. А той ме гледа с присмех когато заговорим за бъдещето и му разказвам каква кола искам, каква къща, че искам хубава работа. Да му кажа ли какъв е проблема? Срам ме е. Страх ме е.