Децата никога не са твърде малки, за да започнат да усвояват важни уроци. Да научим децата да готвят пък е от съществено значение!
Когато синът ми беше във втори клас учителят им зададе интересна задача. Всички деца от неговия клас трябваше да приготвят вечеря за семействата си, като започнат от нулата. На родителите им беше позволено да дават съвети за готвене, но всяко дете трябваше да поеме водещата роля в приготвянето, казва Катрин Матринко за treehugger.com.
Тя допълва още: На синът ми много му хареса тази задача. Той се хвърли да готви мечтаното си детско меню, което се състоеше от спагети с кюфтенца, зелена салата и ябълков пай. Приготвянето му отнеме по-голямата част от неделята ни дори с многобройни обяснения от мен, но яденето беше вкусно и го накара да се почувства удовлетворен. Оттогава той прави няколко пъти ябълков пай и винаги помага в приготвянето на кюфтенца. Освен това той сега разбира колко работа изисква приготвянето на една семейна вечеря.
Наистина ми хареса тази задача, защото показа същността на готвенето вкъщи и колко важно е да притежавате това умение. Всъщност това е една от основните ми цели в отглеждането на децата ми. Искам те да могат да готвят добре, когато напуснат дома ни, да имат способността да погледнат куп съставки и да им дойдат идеи за всички ястия, които биха могли да приготвят с тях и как да го направят.
Искам да могат да разберат основни комбинации от съставки и подправки, да знаят основни техники за готвене, да са запознати с най-честите заместители и съотношения, и да се чувстват уверени да експериментират с дозите. За да постигна това, инструкциите за готвене имат три нива в моето домакинство:
Най-елементарен е етапът на наблюдение, когато бебета и малки деца гледат родителите си да приготвят храната редовно. Оставяте ги да седят на плота или на детското столче и да гледат как съставките се трансформират във вкусни храни. Не можете да научите дете да готви, ако вие самите не готвите.
Следващото ниво е готвене с помощ, където децата се насърчават да участват в процеса. От четиригодишна възраст давам на децата си ножове за рязане на меки съставки и ги научих на правилната техника. Очаквам от тях да помагат и със задължения в кухнята като миене на чинии, изпразване на миялната, подреждане на покупките, чистене и забърсване на плотовете.
Накрая стигаме до независимия етап. Това е, когато се оттеглям на заден план, оставяйки децата да поемат водеща роля в готвенето. Наоколо съм да отговарям на въпроси и да помагам при спешни случаи, но не и да се меся. Мразят, когато им кажа да се справят сами, но винаги го правят, а резултатите обикновено са годни за консумация, даже и вкусни.
Пикник е друг добър начин за развиване на независимост. Когато ходим на еднодневни екскурзии оставям децата да отговарят за опаковането на храната за деня. Предоставям им хладилна чанта и давам няколко съвета, но като цяло те сами решават.
Децата трябва да се чувстват удобно в кухнята и да им се позволява да изследват свободно. Трябва да им се дадат умения и инструменти, за да правят това безопасно, но в един момент трябва да им дадем и шанса да се справят сами. Това се вписва в по-широката философия за култивиране на независимост от ранна възраст, за да се отгледат млади възрастни, които знаят как да функционират уверено в света. И какъв по-добър подарък можете да подарите на детето си от това да го научите как да приготвя само храната си? Изпробвайте още днес готвене с децата!
