Какво е тремор
При някои хора треморът е симптом за друг неврологичен проблем, но е възможно да засегне и напълно здрави хора. Тремор може да се появи във всяка една възраст, но най-често се наблюдават в средната и старческата. Мъжете и жените са еднакво засегнати. Въпреки че треморът не е животозастрашаващо явление, то предизвиква известни неудобства и прави по-трудно извършването на ежедневните задачи.
Причини за тремор
Треморът обикновено е причинен от проблеми в някои части на мозъка, които контролират мускулите на цялото тяло или на отделни области. Неврологични нарушения или условия, които могат да причинят тремор включват множествена склероза, инсулт, травматични увреждания на мозъка, дегенеративни заболявания на нервната система. Други причини включват употребата на някои лекарства /амфетамини, кортикостероиди, медикаменти за различни психични проблеми/, злоупотреба с алкохол, отравяне с живак, хиперфункция на щитовидната жлеза или чернодробна недостатъчност. Някои форми на тремор се унаследяват.
Видове тремор и симптоми
Есенциален тремор – може да бъде лек и без прогресия при някои хора, а при други е бавно прогресиращ, като започва от едната част на тялото и за три години обхваща и другата. Най-често засегнати са ръцете, но поразени могат да бъдат главата, езикът, краката.
Есенциалният тремор може да бъде придружен от леки нарушения в походката. С течение на годините може да се увеличи и да засегне дееспособността на човек. Повишена емоция, стрес, треска, физическа треска и ниска кръвна захар са фактори, които могат да предизвикат тремора и да увеличат неговата сериозност. Есенциалният тремор се появява след 40-годишна възраст, въпреки че симптомите могат да се появят във всяка една възраст.
Паркинсонов тремор – причинява се от увреждане на структури в мозъка, които отговарят за движението. Този тремор може да възникне като изолиран симптом или да се прояви в друго заболяване, често е предвестник на болестта на Паркинсон. Засяга движенията на ръцете, брадата, устните и краката. Може да бъде значително увеличен от стрес или емоции. Възниква след 60-годишна възраст.
Дистоничен тремор – може да се появи при хора от всяка една възраст. Причинява проблеми с придвижването, неволева мускулна контракция предизвиква усукване и повтарящо се движение, в някои случаи стойката е абнормална. Този вид тремор може да засегне всяка една част от тялото, появява се нерегулярно и често може да се излекува с почивка.
Церебрален тремор – засяга крайниците, като се проявява в края на извършването на преднамерено движение /опит за натискане на бутон или докосване на върха на носа с показалец/. Церебралното увреждане може да е придружено с различни усложнения като проблеми с речта, бързо неволево въртене на очите, проблеми с походката.
Психогенен тремор – възможно е да се появи и в състояние на покой, и при движение. Причинява се от много висок стрес и значително намалява, когато болният е спокоен. Много от болните с психогенен тремор имат психическо разстройство, което произвежда физическо заболяване.
Ортостатичен тремор – характеризира се с ритмични контракции на мускулите, най-често се получава веднага след изправяне на тялото от седнала или легнала позиция. Усещат се спазми в областта на бедрата и краката.
Физиологичен тремор – проявява се при всеки един човек и няма клинично значение. Вижда се просто око и може да бъде повишен от силна емоция, физическо изтощение, хипогликемия, хипертиреоидизъм, злоупотреба с алкохол и треска. Не е причинен от неврологичен проблем, обикновено изчезва след отстраняването на причината за появата му.
Диагостициране на тремор
По време на физически изпит лекарят може да определи дали треморът се случва по време на действие или в покой. Прави се проверка за всяка една загуба на сетивност, слабости или атрофия на мускулите, както и за забавени рефлекси. Подробна история на семейните заболявания може да покаже дали треморът е унаследен. Тестове за кръв и урина откриват проблеми в щитовидна жлеза, метаболитни промени, както и повишени нива на някои химикали. Образна диагностика с помощта на компютърна томография или магнитен резонанс може да определи, дали треморът е резултат на структурен дефект или дегенерация на мозъка.
Лечение на тремор
Все още не е открит лек за повечето видове тремори. Назначаването на подходящо лечение зависи от точната диагноза на причината за появата на тремора. Лекарствената терапия се прилага при повечето видове тремор.
При Паркинсоновият тремор могат да се назначат допамин, перголид мезилат; есенциалният тремор се лекува с бета блокери и противогърчови лекарства. Церебралният тремор обикновено не се повлиява от лекарствено лечение. Физиологичният тремор е обратим, след като причината за него се отстрани. Понякога се лекува с бета блокери.
Физикалната терапия помага за намаляването на тремора и подобряване на координацията и контрола на мускулите при някои пациенти. Назначават се координирани и балансирани упражнения, които облекчават състоянието.
В някои случаи се налага хирургическа намеса, известна като таламотомия. Извършва се с местна упойка, представлява пробиване на черепа и включва създаването на лезии в таламуса.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
