Какво е синдром на ротаторния маншон
Синдромът на ротаторния маншон представлява едно от най-често срещаните заболявания на раменната става. Движенията в раменната става са сложен комплекс, който обединява съкращението на 26 мускула и гладкото движение в раменната става и между лопатката и гръдния кош. Уврежданията могат да настъпят в бурсите на рамото, ставните връзки на сухожилията и мускулите, ставната капсула, които са разположени около рамото и образуват ротаторния маншон.
В най-горната част на рамото се намира Musculus supraspinatus, отпред е разположен subscapularis, а teres monor и infraspinatus се намират отзад. Тези четири мускули се прикрепят към раменната става благодарение на сухожилия.
Свързването на сухожилията е много специфично, факт, който определя и наименованието маншон. Всеки един от изброените мускули може сам да произведе движение, но ролята им е заедно да придържат раменната глава в центъра на гнездото, докато главните мускули осъществяват движенията нагоре.
Над ротаторният маншон се разполага костна издатина, която съставя раменната лопатка и се нарича аркомион. Тя образува тавана на рамото. Между акромиона и сухожилията на ротаторния маншон се намира защитна капсула /бурса/, която е пълна с течност. В нормални условия при повдигането на костта на рамото се създава контакт между бурсата, акромиона и ротаторния маншон.
Причини за увреждане на ротаторния маншон
Една от главните причини за увреждането на ротаторния маншон е самата костна структура, под която преминават главните мускули на движението на раменната става. При натиска се създава възможност за образуване на микрокръвоизливи, оток, задебеляване и възпаление на сухожилието, калциеви отлагания, както и частични или пълни разкъсвания, които са причинени от дегенерацията.
Уврежданията в ротаторния маншон се дължат както на вътрешни, така и на външни фактори. Външните включват злополука, падане, пренатоварване при продължителни дейности, които включват хвърляне, теглене, повдигане или избутване. Вътрешните фактори включват износване или дегенерация, както и слабо кръвоснабдяване.
При по-млади хора на възраст под 40 години промените в ротаторния маншон са обратими, докато при по-възрастните при разкъсване в областта процесите са необратими.
Тендинит на ротаторния маншон е термин, който се отнася за възпаления, причинени от прекомерен натиск върху акромиона. Възпаленията на бурсата, която се намира в съседство се наричат субакромиален или субделтоиден бурсит. Хроничната форма на състоянието се нарича синдром на притискане.
Синдромът на ротаторния маншон е съвкупност от тендинит и бурсит, които са причинени от частични или пълни разкъсвания на едно или няколко сухожилия.
Симптоми на синдром на ротаторния маншон
Уврежданията при синдром на ротаторния маншон се характеризират със затрудненото завъртане на ръката зад гърба, болка и слабост при вдигане на ръката над главата.
При много от засегнатите липсват тези оплаквания, особено ако ежедневните им дейности се ограничават само до движения, които не изискват повдигане на рамото – готвене, четене и други. Други симптоми на състоянието са пукане и прищракване в рамото, болка появяваща се нощем, трудност при обличане и болка при легнало върху рамото положение.
Диагностициране на синдромът на ротаторния маншон
Поставянето на диагнозата синдром на ротаторния маншон се извършва на база снемане на анамнеза и физикално изследване на засегнатото място. Прави се рентгенова снимка, която не може да открие синдром на ротаторния маншон, но може да покаже наличието на шипове в рамото и свободни частици, неестествено измъкване на раменната кост и други.
Магнитният резонанс е метод, който може да покаже меките тъкани, включително и ротаторния маншон. Най-често синдромът на притискането се потвърждава чрез поставяне на инжекция с анестетик вътреставно, след което болката се облекчава.
Лечение на синдрома на ротаторния маншон
За временно облекчаване на болките се използват противовъзпалителни средства, които включват ибупрофен, волтарен, аулин, неурофен. Те трябва да се приемат редовно, в период от два месеца. Въпреки това лекуващия лекар трябва да след приема им, защото прекалено дългото им прилагане може да увреди лигавицата на стомаха, а в най-тежките случаи причинява кръвоизливи.
Освен медикаментозно лечение на синдром на ротаторния маншон се назначава и физиотерапия, електролечение и кинезитерапия. В някои случаи се назначава кортикостероидна терапия, изразяваща се във вътреставно вкарване на кортикостероиди чрез инжектиране.
В най-тежките случаи се прави изследване, което трябва да даде информация за скъсан мускул. При потвърждение на наличието му се прилага хирургично лечение.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
